За дезинформацията

Прекрасно е, че има социални мрежи.

Полезни са, помагат ни да поддържаме връзка с приятели и познати, да откриваме хора със сходни на нашите разбирания и интереси, да се забавляваме. Да се борим с медийното затъмнение, което управляващите биха искали да наложат над всички ни. Да се организираме. И не на последно място – да не ни се струва, че сме САМИ, да се уверим, че има и други като нас. Хора, които вярват, че законите трябва да се спазват, а моралът не е пожелателно понятие.

Но, разбира се, няма fool- и cheat-proof системи, нали?

Предполагам за никого не е новина, че създаването и продаването на фалшиви фейсбук профили е истински бизнес в тези смутни политически времена. Ето един пример:

Име: Иван Петров, възможно най-разпространената комбинация, да не бие на очи, гарантирана анонимност, част от народа.

Приятели: 12 на брой, част от тях деца, друга част – точно толкова подозрително фалшиви.

Снимки: Само една, обща, без лице, разбира се.

Дата на регистрация: Скорошна, от февруари 2013 г.

Таймлайн: Регистрация, поставяне на профилна снимка, тест на клавиатурата и един-единствен линк към Пеевска медия.

Коментари: По всяка една тема, свързана с протестите #ДАНСwithme.

Тези: „Всички са маскари. Протестите са безсмислени. Политиците ви използват. Платените ви лъжат. Няма алтернатива на сегашното управление.“

Този профил, разбира се, е особено очебоден с фалшивостта си. Има и значително по-внимателно изготвени и управлявани фиктивни присъствия в мрежата. Но в общи линии ако малко внимавате – лесно ще ги разпознавате. А веднъж като ги откриете, не се колебайте да ги докладвате за фалшивост. Лесно е, просто кликнете на зъбното колелце (дето е точно до Message, малко след Add Friend). Благодаря предварително. И умната!

PS: Ах, за малко да забравя: ОСТАВКА, бе!

Публикувано на 27 юли 2013, събота, в 4:35 pm, в категория Комуникации, Малки войни.