Няколко важни причини

… защо този кабинет трябва вече да подаде оставка.

Почнах да забравям как изглежда мъж ми

По цял ден е на работа, цяла вечер – на протести. Поддържаме онлайн и телефонна връзка, разбира се, споделяме си разни истории, мисли и чувства, ама f2f се засичаме само за по час-два на ден. Крайно недостатъчно.

Въпросният ми мъж си недоспива

Наистина щеше да е добре участието в протестите да е платено. Ама не е. И затова си работи човекът, та пушек се вдига. Час и нещо транспорт от и до офиса, 8 часа работа, няколко часа протести, малко за закуска, вечеря и душ и… за сън просто не стига времето.

Наближава лятната отпуска

Какво наближава, тя направо си дойде – утре е последен работен ден на zImage, следват две седмици отпуск. И къде ще ги прекараме? Аз се надявах на кратка културно-развлекателна почивка за границу, обаче така като гледам май жълтите павета ни зоват. Освен ако не падне правителството. Та… сещай се, бе, Орешарски!

А хладилникът ни е празен

В квартала няма добри източници на храна, пазаруваме от по-далечни магазини с колата. Която аз не мога да карам. А както вече стана ясно – мъж ми няма време да се наспи, камо ли да ме вози из София на пазар. Добре, че е лято. И че продават домати на спирката на метрото до нас. Обаче сиренето ни почти е свършило, назрява гладна криза… Оставка, бе!

Поп културата ми страда

Не остава време за безцелно, но образователно ровене в интернет, уви. Нито за гледане на сериали. За кино пък и дума не може да става. Хвърляме толкова много усилия да дебнем какви простотии творят в парламента и кабинета, да изгледаме всички ТВ репортажи, да прочетем всички анализи, да разгледаме всички снимки от #ДАНСwithme, че и най-обикновените забавления се превърнаха в недостъпен лукс.

И за спорт няма време

А на zImage му пристигна новото колело! Толкова време го избира, така му се радва като го поръча, ужасно нетърпеливо чакаше доставката… И засега само едно кръгче в парка е направил с него. Отказа се от участието си в МТБ ралито в Банско, което ще се случи този уикенд – помрънка, помрънка, пък жертва удоволствието в името на каузата. Защото още настояваме с пълен глас и няколко тромби за оставка!

Почнахме да губим личната връзка с приятелите

Седмици наред нито едно другарче не е споделило instagram снимка на обяда си! Или смешна история с бебето си. За епичен спор на футболна тема пък и дума не може да става. Всички само за протестите пишат и на Facebook, и в Twitter. Срещите вече не са по заведенията, а „под опашката на Коня“, „на фонтана пред Президентството“, „на третата плочка на три крачки от Парламента“. Enough! Искаме си обратно (полу)смешните мотивиращи картинки! И вместо видео от протестите с натрапчивото ОС-ТАВ-КА – да си разменяме сладки котешки линкове, а?

Да продължавам ли да изброявам? Мисля, че стига толкова.

Подайте тая пуста оставка, бе, маскари! И ни оставете да си живеем живота. Ей така например:

Малко велосипедиране, слънце, тревичка и единствената ти грижа е да намериш добро място за обяд. Ама неее, основна цел в живота им явно е да ни тормозят. Оставка!

Публикувано на 26 юли 2013, петък, в 9:51 am, в категория Малки войни.