Счупено
Както когато някой спомене въшки и почвам да се почесвам дискретно, нали, защото имам чувство, че ме лазят всички библейски чумави буболечки на света, така днес вече съм убедена, че знам какво са изпитвали китайците, осъдени на смърт чрез хиляда порязвания. И то само след една счупена чаша. В мивката. Без нито едно отхвръкнало стъкълце. Чиста работа. Уж.
Но не. Въображението ми настоява, че кръв се стича по стъпалата ми на тънки вадички, кожата на дланите ми е насечена, по лицето си имам миниатюрни дупчици от стъклени шрапнели, добре, че бях с цайси, та не ми влязоха в очите… или не!, сигурно са прескочили рамките и са се вгнездили в роговиците ми, и потъват ли, потъват, все по-навътре, докато стигнат мозъка чак… Който очевидно работи повредено, неговата верица.
Oh, well. Никой да не ходи бос в кухнята.
