Грипозна съм и няма какво да правя
Главата ми кънти и не мога ни да чета, ни да гледам филми. Нямам сили (и желание) да домакинствам. Дори храната не ми носи никакво удоволствие – без обоняние съм в момента, а и всички вкусови рецептори са измрели, та с еднакъв резултат мога да дъвча и новите ми мъфини с ананас и шоколад, и парче картон.
Следователно единствената ми забава е window online shopping-a.
Почвам с разпродажба на чанти… и веднага решавам, че и очите ми са сдали багажа – виждам всички числа с по две нули отзад! Защото не може цените да почват от €2500, нали? Особено след като били с 50% намаление? Ама маркови били. И? Все пак най-обикновени чанти са – нито циповете им са златни, нито катарамите от диаманти.
Викам „Тия са луди, бе, кой ще даде 5000 лева за торбе на разпродажба?!?“ и в същия този момент забелязвам, че половината модели са вече изчерпани. Бум!
Завърших случката с едно I don’t wanna live on this planet any more, чудейки се кой е купил въпросните чанти на оригиналната им 10-бонова цена. Очевидно като си много богат и здравият ти разум от време на време дава заето, изключваш реалността и я заместваш с някаква измислена конструкция, в която е ОК да хвърляш щури пари за глупости. Пък продължих да ровя онлайн магазини и да се възмущавам, а от време на време – и да слагам разни глезотии в wish list-а, та да знае zImage от какво имам нерационална, но много силна нужда. Нали.
Консумирам ergo sum.
