Обяснително
Защо все в някакви странни каши се озовавам:
A wise man once said, “A human mind is the place where emotion and reason are locked in perpetual combat. Sadly for our species, emotion always wins.” I really liked that quote. It explained why, even though I was reasonably intelligent, I kept finding myself doing something really stupid. And it sounded much better than “Nevada Baylor, Total Idiot.”
А иначе си чета тук разни летни забавности, смяффкам се и не се взимам на сериозно. Не си спомням кога за последно четох нещо сериознейшо-драматише, честно. Със сигурност не е тази година.
Въпросната книга се води нещо средно между ърбан фентъзи и паранормален романс, моля ви се, като ѝ видите корицата и ще умрете от смях няколко пъти. Но всъщност е написана много интелигентно, има мистерия, има куест, има магия, има ярки герои, които не са само добри или само лоши, а са нормални едни такива, пъстри, има екшън, има смях, всъщност пълна е с one-liners. И ме разведрява.
Ако сте ОК с това, че има сексуално напрежение между главните герои, то позволете ми да ви препоръчам: първи том, втори и трети (финален за серията). Или направо всички заедно.
