Четеш си кротко Born a Crime на Trevor Noah, кискаш се под мустак, разбира се, от време на време омфгираш как животът в апартейден ЮАР е хем много различен от всичко познато, хем някак доста приличащ с абсурдността си на някогашните наши соц реалии… и стигаш до: To this day I hate secondhand cars. Almost […]
„Виж ето този фентъзи и sci-fi автор, много добре пише“, вика Веско. ОК, ще го видя. Заредих библиографията му в рийдъра и го почнах. Четиристотин страници по-късно: „Прочела си точно една трета от първата книга в поредицата, остават ти още около пет дена четене до епилога и други шейсет непочнати тома, горе-долу със същите гаргантюански […]
Обяснявам как се развличам напоследък: – Чета тука една softcore фантастика… – Това пък какъв жанр е? – Такъв, в който не избиват всички главни герои, планетите на избухват, цивилизациите не загиват и от самото начало знаеш, че добрите ще победят, а четеш само да разбереш КАК точно ще го постигнат. И не губиш кой […]
Методът работи само когато общуваш с интелигентни (пък било те и заблудени) хора, но все пак: I thought there would be screaming. I should’ve known better. He never screamed. He just explained things in a logical, unhurried manner until he made you scream instead. От една прилична UF поредица, което ме разсмива. Първата книга е […]
Точно като у дома: [His] breakfast consisted of six strips of bacon, sausage, a bloody steak, scrambled eggs, and three pancakes, which I watched him devour with a fascination I used to reserve for Shark Week. Кроасан и кафе за мен, моля. И няколко чаши чай.
