Една от най-големите загадки на света (или поне в София) е как куриерите никога не успяват да доставят стоката до нас, защото входът се бил заключвал и те нямало как да влязат, разбираш ли, но за сметка на това всички мисионери и съдия-изпълнители се разхождат по етажите като у дома си, все едно блокът ни е разграден двор. И звънят на нашата врата ежедневно.

Очевидно на служителите на DHL им липсват нинджа уменията, благодарение на които Свидетелите на Йехова и бирниците се промъкват навсякъде.

И не, не искам да си говорим за библията. Да, атеист съм и няма начин да ме убедите в съществуването на белобрад старец горе на небето. Не, не знам кой притежава съседния апартамент. Да, сигурна съм, че никой не живее в него. Не, не познавам Силвия, дето е взела около милион потребителски кредита и след това е зачезнала без следа, а вие я издирвате ПЕТА година на този адрес. Да, смея ви се на глас на всичките – и религиозните, и неосведомените.

Освен куриерските служби да почнат да назначават мисионери за куриери, та барем не се налага повече да обикалям около блока, търсейки къде точно е паркирал поредния загубен/загубил се доставчик, а да получавам пратката на точния адрес, моля?

Прибираме се от Сардиния през бивша Югославия, на границата с България сръбски митничар иска да провери багажника на колата ни, аз отварям… и отвътре се изсипват плавници, шнорхели и маски.

Право върху краката на митничаря.

Който се шашардисва, разбира се, но после маха с ръка в стил „Вие сте луди, бе“ и ни гони да си ходим, не ще да ни гледа панаира повече.

Добре, че на гръцката граница не правят подобни тараши, защото освен шнорхелаторската ни екипировка – и една торба с портокали щеше да се сурне навън снощи.

Когато години наред си предупреждавал, предупреждавал, предупреждавал. Дефинирал си опасността, дал си решение на проблема, настоявал си многократно да се вземат мерки. Но си бил игнориран напълно и съвсем.

И се случи точно това, от което си се опасявал. Бам!

Чувството за вина, че си допуснал да се стигне до тук, е огромно. Въпреки че практически от теб нищо не зависи, въпреки че не си бил пасивен или невнимателен, въпреки усилията, които си положил, въпреки всичко.

Уважаеми модни дизайнери!

Моля, обявете летните макси рокли за много модерни отново и залейте всички магазини с тях. Обещавам да си купя поне 50 (словом: ПЕТДЕСЕТ). И ще ги нося до края на живота ми, дори и когато ще са супер демоде.

Защото това са най-удобните летни дрехи. И в момента никой и никъде не ги продава.

Магарета!

„Да си жива, здрава и повече да ходиш на море!“

Йей!