Методът работи само когато общуваш с интелигентни (пък било те и заблудени) хора, но все пак:

I thought there would be screaming. I should’ve known better. He never screamed. He just explained things in a logical, unhurried manner until he made you scream instead.

Ровя дебелия наръч хартиен спам от пощенската кутия и се чудя на глас:

– Penny защо ни пускат по три каталога в пощата?!
– Е, как защо. Защото:

Sausage:

Wishful thinking.

Точно като у дома:

[His] breakfast consisted of six strips of bacon, sausage, a bloody steak, scrambled eggs, and three pancakes, which I watched him devour with a fascination I used to reserve for Shark Week.

Кроасан и кафе за мен, моля. И няколко чаши чай.

Помагам на Теда с уроците по английски. Вчера преговаряхме Present Perfect Tense, което само по себе си е от по-смотаните времена, но учебникът и помагалата са написани добре, обясненията са ясни, има достатъчно упражнения, а и аз съм упорита – повтарям, повтарям, повтарям докато детето запомни правилата. Мисля, че се справихме.

Обаче когато стигнахме до частта от урока, в която се взимат нови думи и идиоми, уж свързани с ежедневието… ела да видиш стрес! И за мен, и за Теда. Защото трябваше да ѝ обяснявам:

• Kакво е грамофон, какво е плоча, как се върти въпросната плоча и как се възпроизвежда записа.
• Kакво е касетофон, как се слага аудиокасетката, защо има две ролки в нея, които пренамотават лентата и какво значи „да обърнеш другата страна“.
• Kакво е REWIND!

И прочие непознати за децата неща.

Дори с DVD терминологията срещнахме проблеми. Въпреки че имат и плейър, и DVD drives на компютрите у дома Теда просто не ги ползва. Когато иска да гледа филм или да слуша музика – тя просто си ги сваля от мрежата. И не го мисли много.

Теда има HTC смартфон, Samsung Galaxy Tab таблет, десктоп компютър с Ubuntu, ползва лаптопите на родителите си (отново с Ubuntu), работи на уиндоуски машини в училище и ме гледа странно когато ѝ казвам „Това нещо е 60-минутна касетка, която има две страни – по 30 минути всяка“…