… защо този кабинет трябва вече да подаде оставка.

Почнах да забравям как изглежда мъж ми

По цял ден е на работа, цяла вечер – на протести. Поддържаме онлайн и телефонна връзка, разбира се, споделяме си разни истории, мисли и чувства, ама f2f се засичаме само за по час-два на ден. Крайно недостатъчно.

Въпросният ми мъж си недоспива

Наистина щеше да е добре участието в протестите да е платено. Ама не е. И затова си работи човекът, та пушек се вдига. Час и нещо транспорт от и до офиса, 8 часа работа, няколко часа протести, малко за закуска, вечеря и душ и… за сън просто не стига времето.

Наближава лятната отпуска

Какво наближава, тя направо си дойде – утре е последен работен ден на zImage, следват две седмици отпуск. И къде ще ги прекараме? Аз се надявах на кратка културно-развлекателна почивка за границу, обаче така като гледам май жълтите павета ни зоват. Освен ако не падне правителството. Та… сещай се, бе, Орешарски!

А хладилникът ни е празен

В квартала няма добри източници на храна, пазаруваме от по-далечни магазини с колата. Която аз не мога да карам. А както вече стана ясно – мъж ми няма време да се наспи, камо ли да ме вози из София на пазар. Добре, че е лято. И че продават домати на спирката на метрото до нас. Обаче сиренето ни почти е свършило, назрява гладна криза… Оставка, бе!

Поп културата ми страда

Не остава време за безцелно, но образователно ровене в интернет, уви. Нито за гледане на сериали. За кино пък и дума не може да става. Хвърляме толкова много усилия да дебнем какви простотии творят в парламента и кабинета, да изгледаме всички ТВ репортажи, да прочетем всички анализи, да разгледаме всички снимки от #ДАНСwithme, че и най-обикновените забавления се превърнаха в недостъпен лукс.

И за спорт няма време

А на zImage му пристигна новото колело! Толкова време го избира, така му се радва като го поръча, ужасно нетърпеливо чакаше доставката… И засега само едно кръгче в парка е направил с него. Отказа се от участието си в МТБ ралито в Банско, което ще се случи този уикенд – помрънка, помрънка, пък жертва удоволствието в името на каузата. Защото още настояваме с пълен глас и няколко тромби за оставка!

Почнахме да губим личната връзка с приятелите

Седмици наред нито едно другарче не е споделило instagram снимка на обяда си! Или смешна история с бебето си. За епичен спор на футболна тема пък и дума не може да става. Всички само за протестите пишат и на Facebook, и в Twitter. Срещите вече не са по заведенията, а „под опашката на Коня“, „на фонтана пред Президентството“, „на третата плочка на три крачки от Парламента“. Enough! Искаме си обратно (полу)смешните мотивиращи картинки! И вместо видео от протестите с натрапчивото ОС-ТАВ-КА – да си разменяме сладки котешки линкове, а?

Да продължавам ли да изброявам? Мисля, че стига толкова.

Подайте тая пуста оставка, бе, маскари! И ни оставете да си живеем живота. Ей така например:

Малко велосипедиране, слънце, тревичка и единствената ти грижа е да намериш добро място за обяд. Ама неее, основна цел в живота им явно е да ни тормозят. Оставка!

Някои от участвалите в обсаждането на парламента на 23 юли (ден 40 от #ДАНСwithme) са изключително великодушни хора. Според тях това, че жандармерията ги е пребила, е нормално. Очаквало се.

Аз не съм великодушна. Гневна съм. И не мисля, че трябва да оправдаваме насилието с вечно популярната по нашите ширини фраза „Ама то винаги е било така“. Неправилно е.

That simple! Да, имаш право да се защитиш и да приложиш сила ако те нападат. Не, нямаш право да удряш ако някой стои мирно и не уврежда никого с поведението си.

Представете си, че детето ви не си е написало домашното. Неговата преподавателка вместо да му напише двойка или забележка – вади пръчката и му нашарва задника пред класа. Каква би била реакцията ви? От една страна, детето не се е подчинило и заслужава наказание, от друга – бой ли трябва да е наказанието? Дали няма да понесете по керемидите и наказателката, и цялото училище… За себе си знам как ще постъпя – със сигурност няма да кажа „То и преди е имало физически разправи с непослушните деца, какво толкова, нищо фатално не се е случило, очаквано е да се въдвори ред по някакъв начин и пръчката е адекватно решение, нали не е била кой знае колко дебела, само малко го е боляло детето“.

Кой век е, да не би да сме се върнали в Средновековието нещо?

Вчера броихме раните на zImage. За щастие, нищо сериозно или с по-продължителни последствия не е отнесъл. Той по принцип има доста здрава и дебела кожа, за 15+ години заедно съм го виждала само два пъти със синини и то получени при особено зрелищни и страшни падания с колелото. Е, след онзи ден вече може да се похвали, че и полицията успешно оставя следи по него:

• ожулвания по целите крака (глезени, прасци и бедра), получени и от кубинките, с които е ритан, и от щитовете, с които е бит;
• драскотини по предмишниците където е бил хващан в опит да му извият ръцете;
• болки в мускулите на рамената и врата – и от ударите, и от влаченето;
• натъртени ребра;
• болки под плешката, където е бил запнат с електрошока.

А той просто е стоял на едно място, хванал за ръце други мирни хора. Не е нападал, не е застрашавал нито живота, нито здравето, нито имуществото на някого. И не ми казвайте, че не се е подчинил на полицейско разпореждане – не е имало никакви разпореждания, поне не в сектора, където е бил той. Единствено фактът, че неговата група са били с гръб към жандармерията, ги е спасил от травми по лицето и главата.

Този уикенд zImage планираше да участва в Road to Nowhere 2013 в Банско. Преди малко вика: „Кабинетът очевидно няма намерение да подава оставка, ще пропусна състезанието, трябва да сме в София“.

А от другата седмица е в отпуск. Надявам се, че няма да я прекара на жълтите павета.

Оставка, бе!

zImage се прибра преди малко от обсадата на парламента.

Бил е точно пред автобуса, опитващ се да изведе заместник министрите и депутатите от БСП. Със съвсем непознати хора са се държали за ръце, за да спрат пробива. Не са хвърляли камъни, не са удряли никого.

За сметка на това жандармеристите са приложили цял набор от „мирни мерки за запазване на реда“:

1. Първо са се пробвали да го избутат.

2. Когато не е поддал – започнали да го ритат по краката и да го блъскат със щитове, целите му прасци и глезени са почернени.

3. Един от жандармеристите се е опитал да притисне с палци врата му (под челюстта, близо до ухото).

4. Друг е извивал ръцете му.

5. За финал са го ударили с електрошок по гърба!

Мирни мерки! Никакво насилие! Напълно в реда на нещата според Миков! Думи нямам просто…

Оставка, бе!

И въпреки всичката тази бруталност – протестът не се е огънал, автобусът бе върнат обратно.

А иначе zImage е добре физически, силен ми е мъжът, че и здрав. Дори не беше кой знае колко ядосан от всичката гадост, само му беше съвестно, че утре е на работа рано сутринта и нямаше как да остане още пред парламента.

Казаха ми, че електрошоковете били забранени в България и че е незаконно да се ползват от полицията и/или жандармерията. Не знам какво да коментирам ситуацията повече, наистина. Изчерпиха ми се възклицанията.

Оставка, бе!

Дейв снима ден 27 от #ДАНСwithme с GoPro, монтирана върху квадрикоптер:

10 юли 2013 г., София.

А ако представител на медиите иска – Дейв има доста видео в суров вид. Just sayin’.

Властимащите правилно си мислят, че за да спрат протестите – трябва да платят на протестиращите. Единственият им проблем е, че още не могат да схванат каква е цената. А тя е ясна и дори не е кой знае колко голяма:

И всяка вечер им се повтаря ли, повтаря… Глупци. Все някога ще разберат, де, колкото и да не им стига ни мозък, ни морал.