При 60 км/ч ограничение на скоростта:

• ако няма полиция – мини със 120 км/ч, к’во толкова, всички така карат;
• ако има полиция – намали до 40 км/ч (е, ако не си авантюристично настроен може и до 30 даже!), за всеки случай.

Аман. За по-малко от час каране сигурно двайсет и два пъти възкликвахме я „WTF?!“, я „Какво правиш, бе?!“, я „Бравос, много си интелигентен, супер маневра измисли“. И жестикулирахме изразително.

PS: Май трябва да направя категория „Голямата война“, в която да роптая политически ли, що ли… zImage е на протеста в момента, а аз вместо да си чета книжка и да релаксирам – следя внимателно #ДАНСwithme и на туитър, и във фейсбук. И му треперя.

Антония мрънкя:

„Аман от това дебнене! Twitter ми предлага да следвам автори, които съм търсила през Google преди половин час! Никакво прайвъси вече не остана…“

А zImage отговаря с виц:

Мутра си кара колата, надул радио на макс и чува: „Добър ден, вие сте с радио Веселина“. А мутрата: „Майка им стара, те пък как знаят какво радио слушам?!?“

Ама не е честно!

А този уикенд ние със zImage, брат ми, снаха ми и Теда отскочихме на Белоградчик. И изкарахме лежерно-добре.

Е, малко е тъжно когато установиш, че толкова си излязъл от форма, та катеренето/спускането по мокрите каменни стъпала на Магурата е най-екстремното изживяване на света едва ли не:

От друга страна не може да не отбележа, че условията си бяха неприятни за неподготвеници като нас. Като почнем от 12-те градуса студ (след като цял ден сме се пържили на 30-градусов пек), минем през неадекватното облекло (цялата групичка беше по чехли, шорти и тениски), не забравим недоскива (нищо не виждам на тъмно, ей) и стигнем до умората от недоспиване и катерене из склоновете на Белоградчик… направо отлично си се представихме май 🙂 Само дето Теда се срина още на първото стълбище и добре, че баща ѝ успя да я задържи да не си разбие главата. Обаче подобно събитие почти си го очаквахме, неизбежно беше някак.

А zImage на другия ден кара на Rocks & Roll. За съжаление още не знаем на кое място е завършил – няма официално класиране?! Важното е, че не се потроши, няма аварии и/или контузии, само някакви шипки са го надрали. И постигна желаното време от 4 часа по трасето за категория „Елит“. Йей за моя мъж!

Отговорът може и да е:

„Er… Good morning, O Deep Thought,“ said Loonquawl nervously, „do you have… er, that is…“
„An answer for you?“ interrupted Deep Thought majestically. „Yes. I have.“
The two men shivered with expectancy. Their waiting had not been in vain.
„There really is one?“ breathed Phouchg.
„There really is one,“ confirmed Deep Thought.
„To Everything? To the great Question of Life, the Universe and Everything?“
„Yes.“
Both of the men had been trained for this moment, their lives had been a preparation for it, they had been selected at birth as those who would witness the answer, but even so they found themselves gasping and squirming like excited children.
„And you’re ready to give it to us?“ urged Loonquawl.
„I am.“
„Now?“
„Now,“ said Deep Thought.
They both licked their dry lips.“Though I don’t think,“ added Deep Thought, „that you’re going to like it.“
„Doesn’t matter!“ said Phouchg. „We must know it! Now!“
„Now?“ inquired Deep Thought.
„Yes! Now…“
„Alright,“ said the computer and settled into silence again. The two men fidgeted.
The tension was unbearable.
„You’re really not going to like it,“ observed Deep Thought.
„Tell us!“
„Alright,“ said Deep Thought. „The Answer to the Great Question…“
„Yes!..“
„Of Life, the Universe and Everything…“ said Deep Thought.
„Yes!..“
„Is…“ said Deep Thought, and paused.
„Yes!..“
„Is…“
„Yes!!!?..“
„Forty-two,“ said Deep Thought, with infinite majesty and calm.

А може и да е свързан с броенето просто 🙂 Честито ми ново най-голямо число!

In Berlin.