С zImage обикаляме околните села.

Чувстваме се като в чужбина 🙂 Тихо, спокойно, (сравнително) чисто, няма тълпи по улиците (макар че вчера и в София никой не беше останал), чуваш щурците, пък току си припомняш как е да живееш в къща с огромен двор и въздишаш.

Карахме рамо до рамо с блажно-зелена Жигула с наистина стар номер – само „С“ за София и 4 цифри, никакви други финтифлюшки. Загубихме се по разни черни пътища (сефте!), открихме езерца, пъплихме след стадо овце, заключихме, че старите соц къщи с размер на прогимназии всъщност не изглеждат никак зле, за сметка на това новото строителство е ужасно по всяка една линия, смяхме се на имената на улици, махали и местности. И въобще не ни се прибираше у градó.

Днес тръгваме с колелата.

Ако може някой да ми обясни как това чудо е въобще в движение, минало е през технически прегледи (поне според стикерите по стъклата), че и през границата са го пуснали…

Таралясникът превозваше петима възрастни, а малко след снимката багажникът му бе така натоварен, че се наложи да го вържат с въже – не искаше да стои затворен иначе.

zImage е професионалист:

И ако в София винаги някой някъде реже нещо с флекс, то на Егейско море винаги някъде наблизо гръцки и сръбски деца си крещят. Пронизително и провокативно.

А точно това голодупо сръбско чаве шляпаше в прибоя на един безлюден плаж по залез, пък бръкна във водата и измъкна „Риба-ѝгла“:

Малко преди това Антония се беше набухала в ято млади заргани, кръстосващи малкото заливче, а zImage си беше набелязал разни вкусни рибки за вечеря (включително доста огромни λαβράκι-та). Най-хубавото ситонийско място. И плажът наистина продължава до 8 и половина вечерта.

Един от малкото спомени на zImage от детската градина е този диалог между негова малка връстница и учителката:

– Другарке, ще ми вържеш ли връзките на обувките?
– Казва се „Моля, другарко, може ли да ми завържете връзките, ако обичате“.
– Моля, другарке, ще ми вържеш ли връзките, ако ме обичаш?

Ако ме обичаш