… макар и за малко 🙂

zImage има нова маска, аз ще карам с миналогодишната ми, а след малко ще си вземем и плавници. Пък ще тестваме как снима Канона под вода, о да!

Цял ден на 30 километра от София, слънце, половин декар двор, тента, барбекю, люлка, смях.

Утре пак.

А zImage ме поздрави така:

Честит рожден ден, хихихик 😀

Прибрахме се с нежелание. Смазани от пътуване и джетлаг, разбира се. За сефте времето в София е много по-мизерно от бостънското. И като бонус към всичката тази прекраснотия – Антония с инфекция на окото.

Подуто, червено, затворено, сълзящо, болезнено, обезобразяващо, тъжно, непоносимо, болно око.

Полусляпа отидох до дежурния кабинет в ИСУЛ. Сестрата ме предупреди, че въпреки че съм изглеждала и съм се чувствала зле – това не се водело спешен случай и ще трябвало да си платя за прегледа. Съгласих се. Докторът обясни, че зрението не било застрашено, доста стандартно било състоянието ми, дължало се на понижена имунна система (yeah, кажи ми нещо ново), която не се е справила с предизвикателствата на пътуването. Предписа лекарство, компреси и почивка на очите. Което значело ДА НЕ ЧЕТА! Не да не гледам телевизия, не да не шия гоблени, все неща, които не ме изкушават никак. А да не съм стояла пред монитора, да не съм разгръщала книга, да не съм се взирала в какъвто и да е текст. Защото това било най-уморителното за очите.

FML, дет се вика. Единственото нещо, без което наистина не мога. Именно затова леко пренебрегнах съвета на доктора, разбира се. Btw оказа се, че и капките не мога да ползвам – съдържат медикамент, към който съм алергична. А компресите са такава досада… Ама това е друга история.

Та тръгна сестрата да попълва документите за прегледа, а аз се присетих, че имам допълнително здравно осигуряване. Извадих картата и попитах може ли плащането да мине по тази линия. С много пъшкане, проверяване в някакви бумажки и открито неудоволствие се съгласиха, че и така става. Определено предпочитаха да видят парите веднага, а не да ги чакат от някакъв фонд след неопределен период от време. И затова решиха да потърсят някаква компенсация. Под формата на ненужен преглед.

Лекарят реши да провери какъв диоптър имам. Казах, че съм със сравнително нови очила и по принцип виждам идеално с тях, макар че в момента всичко ми е размазано заради сълзите. Въпреки това бях поставена на столче пред екран с цифри и букви. И след това бе описано в документацията като спешен и неотложен преглед. Което аз разбрах чак на другия ден, де, защото тогава погледнах листчето с диагнозата.

Междувременно отокът спадна и без капките, та поне настроението ми се оправя. Предрожденденно.