Една вечер се разхождахме с zImage и Иван и щракнах пробно три пъти с апарата – едната снимка беше на някакви патки и не се получи, другите две са тези:

И те не са ОК, ама поне са на фокус 🙂 Много тежи пустият обектив, треперят ми ръцете като го държа във въздуха, трябва непременно да го подпирам на нещо, за да е неподвижен (и съответно да не се размазват кадрите).

Катерицата беше в градинката с най-рехава тревица, затова всичко около нея жълтее. Два дни по-късно поляните са навсякъде яркозелени. За една нощ люляковият храст на патиото се разлисти. Под кухненския прозорец има някакво извънземно дърво, което е цялото в червени пъпки, подозирам, че до утре и то ще е пролетно. Особено след напоителния днешен дъжд, от който прокапа къщата на съседите. Чета, че в София праснал сняг и се хихикам леко – за сефте се случва да сме на по-хубаво време в Бостън! Обикновено ни замръзват задниците тук. Сега е мекичко, утре дори ще е слънчево и приятно, като за къс ръкав.

Още се борим с джет лага. Всъщност аз най-лесно се справям, вече съм в нормален режим на сън. Но младежите спят на порции, милите, защото денем влачат сървъри, а нощем (2am местно време, 9am софийско, съвсем афиф) правят някакви инсталации. Побъркаха им се биологичните часовници. Викат, че само още една нощ им остава да се мъчат – ако не им мине котка път, де. Стискам палци всичко да е наред, за да отскочим на спокойствие до Ню Йорк.

Междувременно почнаха да пристигат разни техники поръчани. Първо дойде Kindle-ът на Георги, много благ. Винаги съм се изкушавала да си взема, обаче… знам, че просто няма смисъл. Както вече съм казвала, чета главно нощем, трябва ми екран с подсветка, E Ink технологията не е за мен. Затова чакам с нетърпение новия си таблет Galaxy Tab, до ден-два ще е в ръцете ми. zImage вече се сдоби с Dell Streak 5 и даже в момента го разцъква тука, радва му се 🙂

Макар че най-лелеяна от всички покупки е едно калъфче за фотоапарат, позволяващо подводни снимки. Каним му се от няколко години вече, най-накрая се сетихме да си го поръчаме. Иии… хайде, да идва лятото, та да го изпробваме!

Сериозно. Лято, къде си!

Ако и вие като мен не сте виждали щъркели тази година още – ето ги, zImage ни ги снима с телефона:

Специално за нас, градските изгнаници.

Ето така се паркира:

На тротоара. Без никакво място за пешеходци (да не споменавам за майки с колички, нали, просто няма смисъл). На кьоше. Върху пътните знаци направо. Бравос.

Всичко започна с много внезапно решение за командировка до Щатите на zImage, довело до предложение да го придружа, прието с възторжени писъци от моя страна, йеааа, последвани от разочаровано пуфтене когато видях, че визата ми е изтекла преди месец, пу. След това имаше малко стрес докато попълня новите документи за кандидатстване (заложили са капани, кълна се!), големичка опашка пред посолството, приятно гъделичкане на самочувствието когато още на първото гише ми казаха „Няма да имате интервю, просто ще сверим отпечатъците и ще изпратим визата по куриер“. Добре е да си благонадежден човек.

Е, оказа се, че ако не се обадиш на DHL да провериш какво става с паспорта ти – ще има да си чааакаш да те потърсят… поне 4 дена. Няма да ти кажат кога ще доставят пратката, разбира се, „От 10 до 18 часа ще е, не знаем кога точно“, но пък ще цъфнат на вратата с портативен касов апарат, да са живи и здрави.

Билети, кола под наем, резервации, всичко е уредено вече. Най-хубавото? Ще имаме две седмици свободно време на американска земя 🙂 Ще отскочим до Ню Йорк най-накрая и ще се отдадем на туристически шляй. Пешеходен сигурно. Подготвени от Pedestrian’s Guide to the USA:

Надявам се, че ледът ще се е стопил, де, нали е пролет. Поне според календара 🙂

Кротка вечер, телевизор за фонов шум, тирамису, чай, семпли онлайн игрички. Като Famous objects from classic movies:

Нищо важно, нищо драматично, нищо интересно. Краят на зимата.