Dingeridoo

Ровех си безметежно из разни австралийски сайтове и случайно попаднах на Wandoo Dingeridoo. В първия момент се ококорих, след около 10 секунди съзерцаване на продуктите обаче избухнах в смях. Тото се поинтересува какво му е толкова смешното, ама след като видя какво всъщност е dingeridoo – и той се разхили.

След което отидохме да проверим цените на въпросните dingeridoo. И престанахме да се смеем. По 225 австралийски долара за нещо, което нарекохме "откровен дудук"?!? При това – очевидно има доста купувачи. Май не е луд онзи дето продава дудуци…

След около половин час беше ред на Тото да привлече вниманието ми към един блог и по-специално към първото му ентри за 2006 година, в което авторката прави равносметка за изминалите 365 дни. Сега вече не се смеехме, а цъкахме с език и завиждахме благородно. Взехме решение. От 2007 натам – и ние да можем да изброим поне по 2 континента, които да сме посетили за една година. И то не по работа.

След което Тото вметна: "Само да решим ние какви дудуци да продаваме…".

Защото въпреки че и двамата сме отлични специалисти с много високи за България заплати, ние не можем да си позволим да обикаляме света за развлечение. Защото въпреки че работим по много и ни ценят, ние все още сме многократно по-ниско заплатени от хора с много по-слаби възможности, които обаче са имали късмета да се родят в по-цивилизовани държави. И колкото и зор да си даваме на работните си места – просто нямаме реални шансове на този етап от развитието на страната ни и пазара на труда. И трябва да си търсим странични занимания… За уж свободното ни време… Когато би трябвало да си почиваме, да пътуваме, да живеем активно.

Мрън again.

Публикувано на 3 януари 2006, вторник, в 6:40 am, в категория Всекидневно.