Приказка

    – Поиграй си с мен! – настоятелно тропна с краче по чинията малкото момиченце с розовата рокличка.
    – Не, – остро отговори Човекоядецът. – Няма. Мама винаги ми е казвала, че да си играеш с храната е лошо нещо.
    – Поиграй си! Иначе ще се разплача! А аз знаеш ли как мога да плача? – мина в атака момиченцето. – О-хоооо!
    – Недей! – изплашен Човекоядецът започна да ръкомаха. – И така съм си чувствителен, а от подобни дразнения си губя апетита!
    – Тогава поиграй си с мен! – отново тропна момиченцето.
    – Добре, добре, – обречено каза Човекоядецът. – На какво ще си играем?
    – На конче! – момиченцето скочи на гърба му и рязко го дръпна за ушите. – Дий!

    Човекоядецът въздъхна, коленичи и започна да обикаля масата на четири крака. Момиченцето го пришпори с пети в хълбока.

    А от стената с укор го наблюдаваше портретът на майка му.

Оригиналът е от Libo.ru, автор е ЖеКа Синепупырчатый, а преводът е от Антония Хя-хя

Коментари

  1. Gravatar Дни » Blog Archive » Приказка с човекоядец #2
    14:41:45 ч., 27.12.2005 г.
    1

    […] Много ми допадат приказките, които ЖеКа Синепупырчатый публикува на Libo.ru. Помните ли приказката за Човекоядеца и малкото момиченце? Ето още един разказ за проблемната диета на горкия великан Преводът е на Антония. […]

Leave a comment