Понеделнишко

Днес попаднах на следната реклама:

Разсмя ме 😀 Обаче… Изпратих линка на осем души и нито един от тях не разбра защо ми е толкова забавна. Дори Тото схвана закачката чак от втори “прочит”.

Както и да е.

Пристигнаха книгите, които поръчах вчера. Заложих на стиловото разнообразие.

Пътуване към Трулала
Автор: Владимир Каминер
Издател: Колибри
Страници: 142
Корична цена: 7.00 лв

Даже започнах да я чета. Започва наистина забавно. Ето един малък откъс от втора страница на книгата. Авторът разказва как през 1986 г. се опитал да замине за ГДР.

… получих покана да посетя ГДР от първата приятелка на майка ми, която се беше омъжила за германец и живееше в Берлин.

Отначало всичко вървеше като по конец: направих си кръвна проба, дадох урина за изследване, минах през всичките медицински изследвания, които трябваше да докажат, че здравословно съм в състояние да предприема пътуване в чужбина. Остана само едно препятствие за преодоляване, което се наричаше КДН – Комитет за дружба между народите. Без неговото разрешение не можех да получа международен паспорт. Функционерите от КДН заседаваха само веднъж месечно. Те отговаряха за идеологическия образ на съветската младеж в чужбина и поради тази причина естествено се опитваха да пуснат възможно най-малко младежи да пътуват. Въпреки че исках да отида само до ГДР, където нямаше идеологически различия с нас, пак трябваше да се явя пред КДН. И то не сам, а придружен от комсомолския секретар на театралния институт, където следвах по това време. Комсомолският секретар трябваше да представи писмено моя характеристика и устно да ме препоръча за екскурзията. За мой късмет Олег, нашият комсомолски секретар, беше свястно момче. Взех две бутилки водка и отидох у тях. Първоначално той отказа да участва в целия този театър — заседанието на КДН се провеждаше в най-забутания край на Москва, на Ленинградския проспект. Но след няколко чашки стана по-сговорчив.

– Добре, пиша ти отлична характеристика, обаче ти какво ще ми донесеш в замяна от ГДР?
– Какво би искал? – попитах аз. По онова време нямах никаква представа какво може да се носи от ГДР.
– Два стека цигари марка “Кент” и една бутилка аерликьор – обясни ми Олег, който явно доста по-добре от мен се оправяше в чужбина.

И т.н. За първите 30 страници се изхилих на глас два пъти. Макар че като се замисля — хора, които не си спомнят онези времена, преди 1990 година, може и да не оценят комичната абсурдност на разказа.

Хрониките на Нарния. Лъвът, Вещицата и дрешникът
Автор: Клайв С. Луис
Издател: Труд
Страници: 146
Корична цена: 6.99 лв

Подготовка за филма. Ако не става — ще я пробутам на племенничките, дето са на по 10 и 12 години съответно 🙂

Сянката на катедралата
Автор: Милош Урбан
Издател: Колибри
Страници: 236
Корична цена: 7.00 лв

Може да видите сайта на г-н Урбан тук.

Играчите от Титан
Автор: Филип Дик
Издател: ИнфоДАР
Корична цена: 7.00 лв.

Фантастиката ми е стара любов. Чела съм малко от книгите на Филип К. Дик (май само Човекът във високия замък, което не ми хареса, Война на реалности, което беше яко, и Какво щастие е да си блобъл, което е so-so) и някак не съм успяла все още да си съставя мнение за писането му. Поне ще чета непредубедено 🙂

Втори ден съм с лека температура, която обаче успява да ме отнесе леко. И когато попадна на сайтове като този, почвам да се чудя дали не халюцинирам направо. Или пък хората наистина са чак толкова откачени? Особено ошашаващо ми подейства “блогът” (може би?) на Delta Aziza Nguyen. Warnings: nudity, drug use, orgasms, mixed metaphors. Кхъммм.

Публикувано на 14 ноември 2005, понеделник, в 6:52 pm, в категория Всекидневно.