Предпразнично

Отново ми работи каунтърът.

Знаете ли коя е най-четената публикация тук? Ето тази. Нямаше да се сетите сами, нали? И аз въобще си нямах и представа. Ама 90% от всички search strings, които водят до Дни, гласят “Писмо до дядо Коледа”. Което ме изненадва много.

Какво толкова му търсят на този дядо? Да не би да има специален формат за писане на писмо с искания за подаръци, пък аз да не знам? Казвайте навреме, че вече подготвям списъка. Точка номер едно е оптична безжична мишка. Сегашната ми е доста як Logitech, но е с кабел и много се плете.

Намерих обаче един от блоговете на дядо Коледа. Може би там трябва да опиша мераците си за дарове?

Определено почва да ме завладява празнично настроение. Още не е дошъл декември, а аз вече мисля какви подаръци ще давам, набелязвам кой ще посрещаме у дома, кому ще ходим на гости, съставям менюта за новогодишната нощ…

От неделя вече имаме коледен венец (благодаря, маман). Пластмасов, разбира се, за многократна употреба, съвсем малко по-голям е от елхата ни. Отново да ви напомня: не купувайте отсечени елхи. Като емоционална причина ще изтъкна, че не бива да се присъединявате към унищожаването на горкото дърво. От рационална гледна точка — спомнете си как се ронят игличките, как се набиват в килима, колко трудно се събират. Освен това ако вземете пластмасово коледно дърво — ще си го имате и за догодина, и за по-догодина. И няма два дни преди Бъдни вечер да се шашката откъде да взимате прилична елха, кога и с какво ще я украсявате и т.н.

Тук може да прочетете защо се украсяват иглолистни по това време от годината. А пък ако вече сте видели онова видео с пеещите светлини и сте се уплашили доволно – на Ugly Christmas Lights има достатъчно допълнителен материал по темата, та да ви докара пълен коледен стрес. И да се замислите дали не е време за почивка на Коледните острови. Там поне американски кич няма да ви застигне.

А от една седмица насам всички големи и не толкова големи магазини ме спамят с празнични оферти — от традиционните Billa и Ramstore през Praktiker и Technopolis та чак до Como, дето отдавна не се бяха обаждали. Всички продукти, включени в каталозите им, вървят с “подарък”. Ама много са еднотипни авантите. Бялата козметика е с кърпа за лице или ръкавица за баня, мъжките дезодоранти са с несесери, а дамските — с портмонета или малки ранички. Алкохолите “подаряват” чаши, Кока-кола са заложили (както всяка година) на плюшени играчки. Най-забавната промоция, на която се натъкнах, е несъмнено Данонската. Купуваш си две млека, сваляш етикетите и ги носиш в магазина. За тях получаваш промоционален стикер. Когато събереш 14 стикера (да, четиринадесет!), получаваш стъклена купичка! Нямам думи. Значи за да получиш едно чинийче, което струва между 50 стотинки и 2 лева, трябва да си вземеш 28 млека. Това е абсолютно гениална схема, разбира се 🙂

Реших тази година да разпратя коледни картички. Хартиени картички. В плик, да 🙂 Мисля си дали да не си ги направя сама. Писна ми от традиционните Unicef изпълнения, а българските т. нар. дизайни лъха толкова соц самодейност, че ми се насълзяват очите направо. Не че аз съм най-сръчна в ръцете… или пък да особено творческа личност… Ама мисля, че всеки може да измисли нещо по-добро от две борови клонки с червена топка, нали? Например:

Xmas Card Polar Bear

Бтв знаете ли, че депутатите ще почиват 18 дни — от 23 декември до 10 януари. А вие на колко почивка ще се радвате?

Коментари

  1. Gravatar antea
    20:34:02 ч., 30.11.2005 г.
    1

    радвам ти се на ентусиазма за картичките и въобще, че имаш някакво усещане за празник :) такъв сорт събития мен така ме уморяват, че ако имаше начин да се събудя направо след Иванов ден, хич нямаше да се колебая. Страхувам се от тая апатия, която ме обзема, наближи ли празник, и за съжаление не се сещам за начин да я преодолея :/

  2. Gravatar Антония
    10:54:03 ч., 01.12.2005 г.
    2

    Много, много обичам празници. Дори такива, които нямат отношение към мен. Е, вярно е, че Нова година е доста уморителен ден. Особено заради целия куп подаръци, който трябва да опаковам 🙂 Друг тежък ден е Тодоровден – майка ми е Дора, племенницата Теодора и мъж ми Теодор… Какво да ти кажа, голямо пазаруване пада. Но както и друг път съм отбелязвала – много обичам да харча пари 🙂 Освен това си мисля, че почти винаги нацелвам правилните подаръци и хората им се радват като ги получават. А това носи много светло чувство.

    Между другото: от снощи насам има 3 нови търсения на „Писмо до дядо Коледа“, довели до този блог!!! Върлува някакъв заговор, усещам аз, но не мога още да го разбера в детайли 😉

Leave a comment