Изненадки
Много, много обичам шоколадовите яйца с изненади. Осъзнавам, че шоколадът е по-малко от бонбон, че играчката е елементарна и като цяло не струва, че си е пълна преебавка да дадеш 1,20 и повече за това чудо… И пак си купувам непрекъснато. И ми купуват, де 🙂 Споделям късчето сладост (по една хапка се пада), но аз и само аз имам правото да сглобя основната радост.
Наистина, най-важният елемент от the driving force, е изненадата. Толкова ми е любопитно какво точно ще ми се падне, че по пътя от магазина до у нас си само тракам с яйцето в напразни опити да разбера какво крие и дали ще е по-сложно за сглобяване. Едва прекрачила прага хвърлям торбите на кухненската маса и се захващам с играчката 🙂 А след като няма вече летящи частици по масата… Какво да правя с тези играчки, по дяволите? Някой да ги събира? Наредила съм ги пред телевизора, ама нямам повече място.
Проблемът ми е, че просто не съм творческа личност. Не мога да рисувам, не мога да моделирам, не ме бива много в създаването. А толкова ми се иска от ръцете ми да излиза някакво завършено произведение… И затова от дете съм луд почитател на разните конструктори (Lego, Млад техник и т. н.), пъзели, албуми с апликации, всичко. Хем „създаваш нещо с ръце“, хем не ти се налага сам да си го измисляш, само правиш избор. Напоследък нямам много време за такива игри, разбира се, затова задълбах в шоколадовата закачка. KinderSurprise (с променлива интересност на обекта, любими са ми количките), Toto (яки играчки имат, с много мърдащи части), Wonder Teddy (мамка им, последните 2 бяха със сглобени изненади!)…
Днес се борих с нов продукт на пазара: шоколадово яйце Baby. Италианско изделие. Хем ми скъса нервите, хем ме развесели. Загубих сигурно половин час по сглобяването на една супер елементарна люлка, защото всеки елемент беше закрепен за останалите на поне две места и трябваше да ги изрязвам с ножичка. Здрава ножичка при това. За сметка на това дизайнът на изделието, текстовете и илюстрациите по инструкциите са някакъв state of art, дето ме разбива направо. Ето!
Инструкциите за безопасност
Мултиезични, разбира се. Ама на нито един от езиците не се разбира за какво става дума! Например на български звучат така:
BG ВНИМАНИЕ, МОЛЯ ЗАПОМНЕТЕ.
тъи като те биха могли да глътнат или вдишат малките парченца.
Това е. На македонски са още по-екзотични, разбира се 😆
Илюстрацията как трябва да изглежда готовата играчка
Не бях виждала подобни рисунки от учебниците ми по английски за алианса от преди 20 години. Развълнувана съм, че тази школа в изобразителното изкуство все още съществува. Титанично!
И самата готова играчка
Ето я. Най-малоумното нещо, което съм вадила от яйце до този момент. Гротескна, крива конструкция. Невероятна е. До вчера размятвах Сянката на катедралата (пълно разочарование като литература, но пък ми беше приятно да чета за самото изграждане на Свети Вит, може би ще си потърся по-достоверни книги по темата, заинтригувана съм) и мисля, че тази люлка е по-страховита и от най-готическата постройка на света.
Добре, че днес съм щастлива и някак не успях да се стресна много 🙂 Производителите на това яйце според мен се излагат на риск да бъдат съдени от майки, загрижени за душевното равновесие на децата си. Е, трябва да призная, че българският гений бие италианците по ненормалността на идеите си. Помня, че даваха по Нова ТВ репортаж за царевични пръчици с тесте порно карти. А пък Тедата си е намирала детска вълнена шапка с помпон, както и поставка за тоалетна хартия. Валенце, ако четеш тук – напомни ми, мила, за другите изхвърляния, не бяха за пропускане.
Ей, весели празници на всички! Днес видях най-накрая коледната картичка на Publicis/MARC Group и се засмях. Enjoy!
13:54:21 ч., 21.12.2005 г.
оня ден на една опашка в магазина вече при касите, където стоят тези изкушения, ми се случи да чуя следния разговор. Някаква майка се протяга за яйцето и го дава на сина си, а той един такъв фъстък, дето въобще не се вижда от земята, даже се учудих, че и проговори, а то и кво каза де 😀 Взима го той, разклаща го и вика: Дрънчи на пъзел! Взима тя друго, пак му го подава и пак пъзел. Подава му шоколадово мече с кух търбух [иновация в маркетинга ;)] и все пъзел та пъзел. Как ги разпознаваше тва дете на кво му дрънчат идея нямам 🙂
Аз пък пак да се похваля с моя син, загрижен да ми осигури финансово старините, след като натрупа шепичка стотинки от аркадните автомати.Значи има едни чипсове с червена чушка, с *промоция* по 2 кинта вътре, опаковани в пликче и разхвърляни в произволни пакети и разфасовки. Аз не знам, сигурно трябва да го заведа на очен лекар с диагностика за рентгенов поглед, обаче келешчето седи, оглежда и накрая посочва някое пакетче с тихичкото „този Е“. Бога ми, всеки път вътре има пари. Сега знам… чипса – джънк фууд, ама за инвестиция от 60 стотинки 2 лева си е добра възвращаемост 😀
21:27:12 ч., 22.12.2005 г.
Преди няколко дни Георгиос си купи шоколадово яйце и му се падна ето това.
Оттогава се мъчим да го сглобим, неуспешно 🙁