Защо
Дочетох книгата. 400 страници непрекъснато действие, нито веднъж „Защо?“. Разтърсена съм, чак сега, на стари години, осъзнавам, че наистина има хора, които не се питат „Защо правя това? Каква е моята мотивация? Какво искам да постигна с това си решение?“. И май те са мнозинство?
Ям шоколадови бисквити с кисели краставички. Вкусно е.
18:08:36 ч., 21.12.2005 г.
ъъъ извини, коя книга?
18:45:51 ч., 21.12.2005 г.
Няма значение името на книгата, наистина. Добра е, заслужава си четенето и т.н. Това, което е важното за мен, е, че авторът е успял да представи повече от успешно пет-шест главни и трийсетина второстепенни герои само чрез постъпките им. Постъпки изключително човешки, познати, разбираеми за мен… и съвършенно немотивирани. Блъсна ме в лицето прозрението, че всъщност в голямата си част от ежедневието повечето народ наоколо си джитка по инерция, върши разни неща, взима решения, ама без да се пита защо пък точно това прави. Което сигурно е елементарно прозрение. Но ме сполетя чак днес.