Един работен ден из улиците на София
Изтощителен ден. Излязохме в 9 сутринта, прибрахме се в 7 и нещо привечер. За щастие – успяхме да свършим почти всичко планирано.
Внесохме малко пари в Първа инвестиционна банка и подадохме молба за втора дебитна карта по сметката. Оказа се, че ако искаш да ти издадат нова карта – от банката я пращат по куриер на адреса, на който ти е удобно. Ако искаш обаче втора, ще трябва да отидеш след 4 работни дни в съответния клон на крака, за да си я вземеш. Въпросът ми дали все пак не могат да я пратят по куриер за моя сметка предизвика невероятно учудване в девойката зад щанда. Не, не можело. OK, OK.
Въпреки тази черна точка ПИБ определено остават предпочитаната ни банка. За сравнение – след това посетихме ОББ. И бяхме много, много подразнени от цял куп неща. Първо, въпреки че клонът беше празен, портиерът ни накара да си вземем ‘билетче’ за ред. За чий… Никой не може да ти каже. След това попаднахме на любезна, но леко некоординирана и не особено способна да се аргументира девойка. Обясних й, че искам да прехвърля всички пари, които държа при тях, на сметка в ПИБ.
Тя: Не може.
Аз: Защо?
Тя: Ами не може в един и същи ден да преведете всички пари. Днес ще ‘мине’ по-голямата част от тях, а утре – елате пак и попълнете ново нареждане за останалата сума.
Аз: Добре, колко е минималната сума, която трябва да остане за втория транш?
Тя: Поне 1,50 лв, които да са за превода. Ама по-добре оставете към десетина лева.
Аз: Защо?
Тя: Не, няма конкретна причина.
Тук погледнах строго, казах й, че втори път в банката им няма да стъпя, затова да остави само 1,50 за превода и да си гледа работата. Ако може някой да ми обясни защо не мога да преведа ама абсолютно всички си пари от една банка в друга – ще му бъда много задължена.
Обядвахме в Махалото: много добро обедно меню, отлично обслужване, въобще дозата приятност, която никога не мога да откажа. Дадохме за сканиране един филм, който майка ми беше щракала цяло лято, след малко ще кача снимките в семейната галерия. Има ме с три абсолютно различни прически 🙂 Минахме през офиса да оставя малко документи. И така изпълнихме програмата минимум за деня!
Към екстрите добавям посещението в новата книжарница на Хеликон в бившето кино Витоша. Сума ти книги, приятна атмосфера, усмихнати продавачки. Купих:
Тайната на омагьосаната крипта
Автор: Едуардо Мендоса
Издател: Колибри
Страници: 176
Мека корица
Цена: 8.00 лв.
Преди време си бях взела Ни вест от Гурб и много я харесах. Май единственото четиво от серията „Съвременна европейска проза“ на Колибри, което ми допадна. Да видим дали „Тайната…“ ще е на същото високо ниво. Подготвят се за печат и другите две книги от трилогията: „Маслиновият лабиринт” и “Приключението на дамския фризьор“.
Другата ми покупка е с изключителна сантиментална стойност. Взех си и петте книги на Борис Априлов за приключенията на Лиско:
- Приключенията на Лиско в гората
- Приключенията на Лиско по море
- Приключенията на Лиско в страната на квадратните същества
- Приключенията на Лиско: Не пипай куфара! Чими. Часовникът.
- Приключенията на Лиско: Червената шапчица. Дупката. Питонът.
Ами няма какво повече да кажа. Това са едни от най-добрите детски книжки евър!
И накрая минахме през Рамстор да се снабдим с билкови чайове и месо. Покрай тези две покупки успяхме да напълним количката и да оставим 60 лева за глупости. Ама винаги така става в големите магазини 😆
21:55:34 ч., 14.03.2006 г.
Ах, Лиско! Супер, да! 😉 Трябва да мина там… въпреки че и кино Витоша ми беше добър спомен от по-предишни дни… Е, то не може всичко 😉
22:03:46 ч., 14.03.2006 г.
За това са измислени големите магазини 😀
23:20:35 ч., 14.03.2006 г.
Лиско не си го спомням… виж, спомням си шоколада ‘Кума Лиса’ – ако някой има идея откъде може да се намери (ако случайно някой се е излъгал го произвежда) ще го черпя. 😉 За обслужването в банките – нищо ново под слънцето – за съжаление де.
17:47:18 ч., 15.03.2006 г.
И аз имах преди подобно преживяване с ОББ. Исках да закрия сметката си в един пловдивски клон и ми казаха, че не могат да ми дадът цялата сума, защото… не била ясна колко точно била… Бам! На моето онемяло учудване ми казаха, че защото олихвяването ставало през нощта сега съм можел да си взема сумата плюс лихвата до вчера, но лихвата от днес щяла да се появи по сметката ми на следващия ден. Попитах това четвърт, една или две стотинки са? И момъка ми казва – колкото толкова, но не мога да затворя сметката без това.
Аз му казах:
– Вижте какво – днес е петък, а аз живея и работя в София – нали не очаквате да си взема отпуска в понеделник за да си прибера някаква смешна лихва от три стотинки?
– Ама аз не мога да ви закрия сметката ако не си вземете лихвата!
– Това изобщо не го намирам за свой проблем му отговорих най-нагло и се зарекох да не упоребявам повече тази банка. Принцип, който наруших… И пак си тегля от това от време на време…
22:41:46 ч., 15.03.2006 г.
@yovko, ние преди да се захванем с някоя институция, компания или продукт винаги проучваме детайлно и внимателно мнението на потребителите им, изразено където и да е по мрежата. За съжаление все още трудно се намира информация за нечий личен опит с български банки. Именно това е причината за пореден път да споделя свои случки с обслужващ персонал и процедури: за да могат други хора, на които им предстои да правят избор, да са подготвени, да не повтарят моите грешки. А не просто да мрънкам по женски 🙂
11:40:13 ч., 16.03.2006 г.
„Sin mas noticias de Gurp“ е супер странна книга, честно казано, не знаех, че е излязла на български. Имам разни спомени от 10-ти клас как ни караха да я четем, Марта Санчез ми се върти в главата, някакво извънземно и разни модификации на плътта.
Иначе от серията „Съвременна европейска проза“ се излъгах да си взема „Годината на заека“ на Арто Пасаалина, не я препоръчвам на никого, освен ако не ми е направил нещо много лошо.
За съжаление на Борис Ангелов, а предполагам и за мое, за пръв път чувам за Лиско, май леко съм извън таргета.
12:02:27 ч., 16.03.2006 г.
Хе-хе, Лиско е издавана по мое детско време и след това – чак през 1999 година. Т.е. за поколенията, избуявали междувременно, книжката е непозната. Пък и сега като я чета… има доста соц уклон. На мен лично хич не ми пречи, даже ми навява една лека, приятна носталгия. Ама някой с по-хардкор спомени от онова време (или без спомени въобще) може би няма да хареса четивото.
А пък „Ни вест от Гурп“ носи една Алмодоварска лекота, свежест, пъстрота… Не знам как е в оригинал, предполагам, че е трудничко за четене. Сетих се за още добри книги от тази серия – „Пътуване до Трулала“ е много-много забавна, а „Тръгвам си“ ми допадна със стилистиката си. За съжаление по-голямата част от романите са баласт 🙁 По едно време се бях заканила да не купувам повече книги, защото бях избесняла и от скапания подбор, и от невежия превод, и от липсващото качество на печат. Чета на английски от монитора и не се нервирам на простотии, но понякога просто ти се иска и хартиено издание да хванеш в ръка. По-различно си е, както и да го погледнеш.
12:23:14 ч., 16.03.2006 г.
В оригинал не е хич лесна, май и затова трябваше да я четем. Иначе тази пъстрота и лекота си е типична за повечето испанци. Погледът на Алмодовар над нея е леко разсеян, той хваща уникалното и странното и на неговата база се показва общото. Винаги съм си мислил, че Алмодовар=Тарантино в по-лек, испански вариант.
Сори, ама аз съм от „изгубеното поколение“, или поне това, което няма никакви други спомени от соц-а, освен десертите „Република“ и суха паста „Балкан“. Въобще не са същите вече.
Лично аз не мога да чета книги на компютър – болят ме очите, пък и ми харесва да мириса на нова хартия. Точно затова и купувам всякакви тъпи книги, без дори да прочета ревютата за тях и после се чувствам излъган.
15:52:26 ч., 02.05.2006 г.
Само за протокола, днес реших да закрия онази въпросна сметка, за която споменах 3-4 коментара по-нагоре – ей така – в името на рекорда.
Това ми струваше около 45 минути чакане, по операцията работиха две служителки на ОББ, аз се подписах на 6 места на три различни документа и получих в резулатат 0,12 лв.
15:53:47 ч., 02.05.2006 г.
А реших да я закрия, защото се оказа, че тя още си живурка като си поисках справка за IBAN-номерата на сметките си.
19:32:18 ч., 02.05.2006 г.
@yovko: ти си един по-добър човек от мен 🙂 Още не мога да се наканя да ида до пустата банка. Най-вече защото усещам какво моткане ще е и как ще се нервирам на разни ритуали – редене на 2-3 опашки, подписване, разправяне и с касиери/дребни пари… Това е една нечовешка банка просто.
20:16:48 ч., 09.10.2007 г.
да Лиско… онуи малко готино 😎 лисиче… Имам три томчета ,ама жалко ,че на са повече 😥 . А за шоколада не мисля че го има още 😐