Ограничаване

Цяла нощ нямаше ток. Призори дойде, помотка се из къщата и към 9 часа отново зачезна. Та чак до обяд. И още преди да си проверя пощата – зачезна интернет връзката. Ей преди малко се докопах за мрежа най-накрая.

Когато няма електричество:

– студено е, защото парното спира, не може да включиш ни климатик, ни печка;
– не може да гледаш ТВ или да слушаш музика;
– не може да браузваш – всъщност направо забрави за компютър-related дейности;
– няма какво да си приготвиш за ядене, нали печките не работят;
– не може и вода да пиеш, защото и диспенсърът е на ток;
– дори до тоалетната се ходи със свещ.

Единственото, което ти остава, е да се завиеш до ушите с няколко одеала и да четеш. Което и направих. Само дето ми се умориха очите и сега леко ме наболва глава. Не е добре така, никак не е добре.

Разговорът ми с отдел „Аварии“ на Енергото:

Аз: Добър ден, цяла нощ, че и половин ден сме без електричество, блок 520 сме…
Той: Добър ден. Да, знам, че няма ток.
Аз: Авария ли е?
Той: Да, нещо с един кабел има проблеми, сега започнаха работа по него колегите.
Аз (преглъщам въпроса защо чак сега се заемат с ‘кабела’): А кога се очаква да приключите с работата и съответно – да ни зарадвате с малко електричество?
Той: Ми не знам.
Аз: Все пак, приблизително?
Той: Нали разбирате, че колегите работят пред блока ви, аз съм в Красно село и няма как да имам връзка с тях.

Ами не, не разбирам. За мен по-нормалното е да имат връзка помежду си. Нали за това са сложили коскоджамити мъж да вдига телефона и да дава информация – какво се е случило, какво се прави и кога се очаква положението да се нормализира. Или пак очаквам твърде много от българската действителност…

Студено ми е, дудне ми главата и ме боли пръстчето. И ми е ядосано малко. Мрън.

Коментари

  1. Gravatar January
    17:06:13 ч., 15.03.2006 г.
    1

    Чакай и аз да се оплача:
    Отивам вчера в Евроком – мисията е прехвърляне на бизнес-клиента, но адреса остава същия, т.е. вече ще е на името на другата фирма, обитаваща този адрес. Отпърво госпожицата като чу, че ще й се отвори работа, ни поиска пълномощни от управителите, иначе нямало да стане. Тия номера обаче са ми ясни, обясних й, че ще трябва да измисли нещо, при това по-бързичко. С много пуфтене сътвори един анекс, подписахме, подпечатахме и си излязохме за 15 минути.
    Гложди ме мисълта, ако не бях се сблъсквала и преди с мързела и изкуственото създаване на пречки, и не го бях пресекла в зародиш, щях да бия път до летището, да занимавам с глупости управителя, да ми се струпа работа за другия ден, и т.н.
    С такива говеда само упоритостта помага.

  2. Gravatar vtori
    17:39:31 ч., 15.03.2006 г.
    2

    Opera Mini също помага 🙂

  3. Gravatar cx
    23:36:37 ч., 15.03.2006 г.
    3

    Тук пък цяла седмица има токови удари. Вчера например „удари“ докато вършех нещо на компютъра и не го бях запаметил…

  4. Gravatar Антония
    07:27:24 ч., 16.03.2006 г.
    4

    Още няма парно. Вече 30-на часа. Предполагам, че машините в абонатната са или забили, или изгорели направо (както се случи на 4 от модемите върху хладилника). Мразя зимата, мразя монополистите, мразя мърлявата работа.

    /me – Grouchy Smurf

Leave a comment