Безвремие

Налегнало ме е лятно безвремие. Хем съм се нагърбила с цял куп неща за вършене, хем минутките ми не стигат, хем само гледам как да се моткам безгрижно. И не ми се пише определено. Не че не се случва нищо интересно, напротив. Но просто не мога да се насиля да пиша за емоциите си. Думите не ми идват 🙂

Една бърза сводка: пазарувахме с dzver в Практикер, видяхме се с T0sh и съпругата му, вечеряхме с Митко и Валя и взехме решение къде точно отиваме на Тасос (чакаме само потвърждение, че молбите им за отпуска са одобрени), проведох първия завършен разговор по телефона с Теда (с всичките му салтанати – от „Добър вечер, лельо, как си, какво правиш, аз съм добре, ами да те питам нещо“ до „Благодаря, айде, лека нощ и много поздрави на чичо“!), харесах си бански, Тото ми направи програма НВД плюс упражнения (цел – сваляне на 2-3 килца преди морето), а аз даже почнах да я изпълнявам… Междувременно следя новините и се нервирам по всеки параграф (от пропуските на прокуратурата в делото срещу бившия шеф на Топлофикация през простотиите по летищата до кризата в Близкия изток). Говорих си с Петя, която семейно ще обикаля Испания през октомври за две седмици: Барселона, Сан Себастиян (или Жирона, не са решили още), Мадрид, Толедо, Сеговия, Гранада и Севиля. Завидях и благородно, разбира се. Нищо, те ще натрупат опит и знания, ще ги споделят с нас, та догодина наготово да тръгнем и ние с Тото 🙂

И въпреки всичките тези случки и емоции – пак се чувствам встрани от живота. Като наблюдател. Пък и нищо не ми се подхваща, де. Гледам как да се скатая, да си се ровичкам из мрежата, да чета… Днес например близо час цъках снимки на Like Better. И да му се не види маркетинговия инструмент, ама всичко си ми каза правилно – и за четенето, и за пола, и за отношението ми към религията, и за общуването ми с хората… Само една грешка допусна: състари ме с десетина години. Но аз не се обидих 😆

Отивам да подреждам. От една седмица насам ме е налегнала адска нужда да изхвърлям застояли вещи по правилото: всичко, дето не е ползвано през последните 3 години, отива в кофата. Странно, но 90% от непотребното се оказва, че е мое притежание (дрехи…), около 9% са съвместна собственост и едва 1% е Тотово. Направих си изводите… 😀

Публикувано на 13 август 2006, неделя, в 2:52 pm, в категория Всекидневно.