Пак накратко
Най-накрая смогнах да ъпгрейдна до WordPress 2.2.2 – безпроблемно, както винаги, за минутка-минутка и половина, пу-пу, да не му е уроки, все така да става всичко.
И май с това свършва сводката за деня. Е, случиха се и разни други неща, разбира се: бяхме на гости на родителите ми, видяхме се с Митко и Валя, преядохме свирепо както винаги, смяхме се и комуникирахме на висок глас (пак както винаги), но като цяло уикендът беше спокоен, мързелив и незаслужаващ кой знае какво специално внимание. Обичам го и така.
Преди малко попаднах на една vintage реклама, която ме попиля:
Присетих се как на една диктовка по английски Лилия интерпретира Isle of Man (един от островите в Ирландско море) като I Love Men и определено заслужи наградата за най-нестандартно подсъзнание. Хубави ученически години бяха… въпреки бушуващите хормони на тийнейджърството.
И докато съм на вълна спомени, ето едно проникновение на приятел от n-найсет години:
Компютърните игри влияели зле на децата? Глупости! Ако ставаше така, то от толкова игра на пакман трябва все в тъмни помещения да стоя, да дъвча хапчета и да слушам еднообразната музика, а духовете да ме гонят!
Което е… хм… доста иронично
04:01:55 ч., 13.08.2007 г.
Marcus Brigstocke ти е приятел?
10:11:11 ч., 13.08.2007 г.
Не, Жоро ми е приятел. Маркус не го познавам 🙂
01:38:41 ч., 05.11.2007 г.
Анто, прегръщам те…
15:06:11 ч., 05.11.2007 г.
И аз те обичам 🙂