Следващата ваканция

Знам къде искам да бъде! Ето тук:

Nukuoro

Това е атолът Нукуоро – един от 607-те острова, които образуват Микронезия. Намира се съвсем малко на север от екватора и е територия под защитата на ООН, но управлявана от администрацията на САЩ.

Лагуната е 6 километра в диаметър. Населението възлиза на 900 души. И си имат собствен език! Основните поминъци са риболов, животновъдство и отглеждане на таро и копра (някакви местни растителни култури май). Нукуоро е доста недостъпен – няма самолетна писта, няма пристанище… Веднъж месечно малко корабче минава през атола и прави дребни доставки…

Раят?

Допълнително информация има тук.

Коментари

  1. Gravatar Nick Angelow
    12:40:04 ч., 27.08.2006 г.
    1

    Копрата представлява изсушената „ядка“ на кокосовия орех, така че трудно може да се нарече местна култура, тъй като този плод е достатъчно широко разпространен по шарения свят. Колкото до тарото -> http://ru.wikipedia.org/wiki/Таро_(растение) 🙂

    И приятна почивка на Тасос. Мой приятел твърди, че на остров Корфу също било невероятно преживяване – днес пак замина за натам (това като идея за догодина, де :)).

  2. Gravatar Антония
    13:22:41 ч., 27.08.2006 г.
    2

    Nick, ама ние сме ходили ДВА пъти на Корфу вече 🙂 Разкошно място е, влюбени сме в него! Пътят обаче с престоите и прекачванията стига до 24 часа. Което за малко дете (Теда е на 5 години) си е трудничко. Затова избрахме най-близкия до България остров за тазгодишното море.

    Всеки път като тръгнем към Гърция – и се нервираме ужасно заради невероятно скъпите и определено неудобни за пътуване полети до там. Май-май само Олимпик Еъруейз летят и то само София – Атина. До Корфу най-евтиния билет, който успяхме да скалъпим, беше нещо от порядъка на 360 евро без летищните такси, с прекачване в Атина и доста голям престой. Излизаше към 15-16 часа май цялото приключение. За сравнение с автобус/влак до Солун (6-8 часа в зависимост от престоя на границата), от там с автобус до Игуменица (8 часа) и ферибот (40 минутки) до Корфу Таун струва към 60-70 евро отиване и връщане.

    Ако си решил да ходиш натам – обади се, имаме огромно количество информация (къде да отседнеш, каква храна да пробвате, кои плажове не са за пропускане, как да се справите с местните и т. н.).

  3. Gravatar Nick Angelow
    00:15:15 ч., 28.08.2006 г.
    3

    Е, не знаех, че сте ходили вече до там и обратно. Но моят приятел заминава със собствен транспорт – тези 360 евро за самолет няма ли да ви покрият бензина поне в едната посока?

    Колкото до моето пътуване – ще трябва да го отложим поне за следващата година, но иначе благодаря за помощта – ще ви имам предвид, при необходимост.

    И приятна ваканция още веднъж.

  4. Gravatar Антония
    08:07:47 ч., 28.08.2006 г.
    4

    О, покриват бензина, няма проблем в това отношение. Обаче ако знаеш какъв е пътя… От София до Солун е приличен, не е нещо особено, но и проблеми няма да причини. След Солун има към 250-280 км по магистрала, която е пер-фект-на! Минава се за нула време. И малко след Лариса почва мъката – към 150 километра през планините. Пътят е широк точно колкото да се разминат две коли, от едната страна е скала, от другата те дебне урва, дълбока десетки метри. На всичко отгоре се вие като змия – най-дългият прав участък е сигурно максимум 100 метра (и то чак при Янина, към края на пътуването). На всяко завойче има огромни огледала – за да виждаш дали отсреща не се задава друга кола и да я изчакаш, защото е невъзможно две превозни средства да се разминат по ъглите. Максималната скорост, която може да се развие без открит риск да се сурнеш в урвата или да се размажеш на скалите, е към 35-40 км/ч. Четири пъти сме минавали този път – три пъти през нощта (а аз спя много сладко в автобуса и въобще не обръщам внимание на страхотиите) и един път денем. Е, през деня успях да се ‘насладя’ да виртуозността, с която автобусните шофьори преминаха този ролъркостър, обаче… Чувството, което те напада, когато установиш, че твоята част от автобуса виси извън пътя, е побъркващо. Заклех Тото никога повече да не ме кара да изминавам пътя през планините в будно състояние и той се съгласи сравнително бързо. Мисля, че и на него дневната гледка не му понесе.

    Та… Твоят познат е или неинформиран за последния участък от пътя преди Игуменица, или е много смел човек.

    Бтв на вссеки 50-на метра по шосетата на Гърция има малки постройчици – някои приличат на пощенски кутии насред полето, други са като селски чешми. Отначало много се чудехме какъв е този обичай, защо са ги нацвъкали така из цялата страна. Ама веднъж автобусът спря за почивка близо до такъв градеж, та успяхме да го разгледаме. Оказа се, че това са малки параклисчета на загинали по пътя хора!!! Аз и преди да разбера, че всяка ‘пощенска кутия’ отбелязва нечие лобно място, твърдях, че гърците са едни от най-скапаните шофьори в цял свят (ужасни са!), ама като видях и как гинат като мухи… Лошо ми стана, честно. Какъв ли ‘талант’ трябва да имаш, за да се претрепеш на прав първокачествен път? И как точно тези хора карат по пътя из планината? Не ща да мисля повече по темата, че ми става зле.

  5. Gravatar Fenia
    11:10:45 ч., 28.08.2006 г.
    5

    Антония, ако ти е възможно, дай малко информация и за храната, плажовете и местните на Корфу. Отивам там на почивка и съм абсолютно неподготвена за това, какво ме очаква, освен…. кошмарно пътуване;)

  6. Gravatar Антония
    11:19:24 ч., 28.08.2006 г.
    6

    Fenia, довечера ще напиша нещо по-систематизирано за Корфу, че сега малко работа… Къде ще отседнеш?

  7. Gravatar Fenia
    13:26:37 ч., 29.08.2006 г.
    7

    Eeee, Антония, колко систематизирана и подробна информация си дала! Благодаря! Честно казно, стана ми неудобно от молбата ми, имайки предвид усилията, които си положила:(
    Аз няма да организирам сама почивката си, но четейки всичко написано от теб, съжалявам за това:( Доверила съм се на туристическа агенция. Хотела е Алоха – на около 15 км от столицата. Надявам се след почивката си и аз да имам какво да разкажа;)
    Благодаря, още веднъж! 🙂

  8. Gravatar Антония
    14:14:09 ч., 29.08.2006 г.
    8

    Хотел Алоха в Агиос Гордиос? За самият хотел не знам, но мястото е фантастично! На Средиземно море е и пътят до него си е малко приключение. Ходихме до там със скутер и през цялото време съм пищяла на завоите 🙂 Ето една снимка от Агиос Гордиос: по залез слънце е, ние сме на плажа все още (топло е), започнал е приливът…

    Ако знаеш как съм се размечтала за Корфу… От вчера насам вървя като зомби – непрекъснато си мисля само за приключенията ни там. Как прекосихме Лефкими четири пъти без да разберем, че сме в града, как търсихме място за хапване в околностите, как попаднахме на безлюден плаж (само пенсионерска немска двойка с внучето си на цялата няколкокилометрова ивица) и случайно открихме таверна на самия пясък, където ни нахраниха обилно и вкусно срещу някакви си 12 евро, как се гмуркахме на Палеокастрица, как… как… как… Ужасно хубаво беше.

    Отдавна трябваше да напиша всичко по-подробно инфо за Корфу – би било от помощ за хората, които не се престрашават сами да тръгнат натам. Благодаря ти, че ме попита, така най-накрая се мотивирах. И, припомняйки си всичко това, се чувствам много по-щастлива.

Leave a comment