Родопите през лятото
Вчера Дейв ни прати снимките от Рудопия 2007 – обиколката на Родопите с байкове, в която взе участие заедно с Т. и Ники. Гледахме ги у дома, гледахме ги… и ни стана толкова мъчно, че може би скоро нищо красиво няма да остане в тази държава.
Избрах малко кадри (трудно, защото всичките са толкова въздействащи) и с позволението на Дейв ги споделям.
Започваме с малка къщичка, сгушена на завоя някъде преди Беглика:
В Родопите по принцип има много завои, хубави, живописни, изненадващи:
Катериш се, катериш се, катериш се, преваляш и хоп, попадаш на язовир Широка поляна:
Първата вечер край Беглика е студено, пък и някакви кръвопийни комари нападат. Затова – огън:
По тези пътища вървят коли – главно уазките на горското. И колоездачи, разбира се.
Триградското ждрело надвисва:
Писта на Пампорово. Не онази, срутената от строеж на поредния хотел. Нито пък другата, дето „предприемачи“ са заляли с повреден бетон.
Небе, планина и една малка къщичка, сам сама сред възвишенията:
Поредният завой някъде край границата между Западни и Източни Родопи:
В град Маджарово има център на лешоядите – резерват за тези доста редки птици:
Залезът не се нуждае от описания:
Имаше десетина снимки с тази жабка, кацнала на пръста на Т. Много е фотогенична. И палава – в края на сесията скочила първо върху обектива, а след това и на челото на Дейв.
Планината преди Кърджали се променя:
А язовир Кърджали наистина впечатлява с размерите и синевата си:
Т. знае легендата за Вкаменената сватба, но не иска да разкаже!
Последна вечер в Родопите, последен залез:
Оставих размера на снимките непроменено-голям, затова най-добре е да се пренебрегва Lightbox плъгина, отваряйки ги в нов прозорец направо с middle click. Всеки кадър е със своя история и носи много емоции… Обаче Т. не ще да се хване и да напише поне кратичък разказ как са изкарали горе. Да, на мен ми обясни с подробности, обаче като не съм присъствала на Голямото речно плуване, на Великото пукане на гуми, на И жабката скочи на челото на фотографа, нито пък на Сутрешно събуждане с кутрета – просто няма да съм точна и вярна с оригинала, нали.
Други Дейвови снимки има на Photo Forum и на Photo Cult. Enjoy!
12:34:40 ч., 27.08.2007 г.
Една идея светлина им трябва през фотошопа. Иначе снимките са много добри.
12:34:42 ч., 27.08.2007 г.
След края на отпуската тези кадри ги приемам много лично… Искам пак някъде извън София, ебати. 🙁
13:58:53 ч., 27.08.2007 г.
Хубави са снимките, то на такова място няма и как да не са 😛 И на мен ми се струват леко тъмни.
14:35:54 ч., 27.08.2007 г.
Не го тормози толкова много да пише – щом няма желание, така е по-добре. Аз лично започвам да се чувствам тъпо, когато в един момент се усетя, че каквото и да ми се случи, веднага пиша блог.
17:20:10 ч., 27.08.2007 г.
ухааа, чудесни снимки…топли!!! а рио де кърджалейро и околностите направо ме разчувствуваха 😀
20:32:12 ч., 27.08.2007 г.
Първо, за снимките: на моят монитор изглеждат перфектно. Гледах ги и на IBM-ски екран, и там си бяха ОК. Съвсем не са ми тъмни. Макар че е възможно просто с Т. да не сме си калибрирали мониторите (това упражнение върви ли за лаптопове?) 🙂
Второ, за природата: иде ми да маана и да зарежа всичко, да отида да живея нейде из пущиняците, аз, Т. и една връзка към интернет. Ама то не останаха почти неопетнени дивини… Все ще се намери някой багер да ти бръмчи на главата.
Трето, за разказването: и аз съм на мнение, че по-личните неща не са за публични блогове, разбира се. Но когато става дума за организирано събитие като обиколката на Родопите… защо да не сподели, да запали и други хора за отговорно отношение към природата, за пълноценно усещане на живота извън големия град? Аз лично съм откривала най-прекрасните неща в живота си именно по чужди разкази – Корфу от книгите на Джералд Даръл, Родопите на Хайтов, Копривщица на Каравелов и т.н.
Четвърто, за твърдото решение да не живеем вече сред бетон: не се издържа! И ще вземем мерки.
10:49:54 ч., 28.08.2007 г.
При мен не е само за лични неща, просто не искам. Не е нужно да има конкретна причина или някакъв минус, който да се избегне, и не е задължително щом ще се получи нещо хубаво, веднага да се направи.
Предполагам, че е черта, която е се проявява във всеки, но ако усетиш какво имам предвид, няма да се налага да се мъча да обясня. 🙂
ПП. Преди три дни хъскито ни ме гледаше в огледалото и беше много сладко и както му се радвах се усетих, че едва ли не вече пиша блога наум. Почувствах се много глупаво.
11:52:05 ч., 28.08.2007 г.
Aaa, аз етапа с „Наблюдавам всичко внимателно, защото трябва да го блогна след това“ го преживях първата година 🙂 Минава с времето, спокс 🙂
В случая обаче е различно: това е полезна информация, познавателна. И все още е крайно недостатъчна. Ще дам пример с нашите мъки – от месеци си търсим остров, на който да направим 10-15 дни море през септември. Намираме много оферти на чуждестранни турагенции, но инфото в тях е меко казано неточно. Пишат за яката природа на Майорка например, но пропускат да кажат, че е 90% бетонирана. Затова ние предпочитаме да четем разкази на блогъри по темата. Да, снимките им са гола вода, ама не са фотошопнати до неузнаваемост, нали? Да, може да имат правописни грешки, но нямат изгода да ни заблуждават. Въобще картинката е много по-истинска.
Затова си мисля: ако всеки разкаже нещо за пътуванията си, хората ще усетят по-точно света наоколо… и може би ще започне да им пука за него, ще престанат да го унищожават, ще се загрижат… Знам, звучи идеалистично, но пък може и да се случи. Не губя надежда 🙂
И разказвам за местата, които съм посетила. Колкото и малко да са.
21:27:29 ч., 04.09.2007 г.
……,колкото и сантиментално да прозвучи,мисля,че да споделиш нещо макар и лично в известен смисъл,е ценно.Бих написала много ценно,ако не се притеснявах от думите.При тази чудовищна отчужденост си е направо разкош… 🙄
12:08:55 ч., 27.05.2009 г.
Супер е природата,как човек да не се разчувства.Ходил съм на много такива места-не може да се опише,трябва да се види и почувства 😉
13:55:15 ч., 13.04.2010 г.
Безкрайно благодаря за прекрасните снимки. Много ми трябваха снимки на родопите за проект и тези ще свършат идеална работа. Мерси още един път 🙂