Дни

Коментари

1. turin
   16:38:14 ч., 14.10.2006 г.
   1

   Мда, побиха ме тръпки.. И макар да се хващам често да казвам неща от сорта на „светът ще надживее хората“, всичко това не ти ли се струва доста странно? Имам предвид, че е много шантаво да се мисли това. Например човек си казва „добре, след еди-колко си години коралите ще се възстановят“… но за мен това е проблемно – защото все си го представям. Дори и тази графика е на фона на картина, нали – изглед на полуразрушени останки от човешкия свят.
   Но… нали хората ги няма – кой гледа тази гледка? И дори и само да си представям, къде съм аз, гледащият, в тази представа? Смахната работа – много е объркващо, поне докато човек си измисли някаква „обяснителна“ история с машина на времето примерно и тогава се успокои. 🙂

   Идеята ми е, че може да се мисли и така: всъщност няма природа, защото човек винаги живее в културна среда. Поне откакто се е изправил на два крака, ако е бил прав онзи с еволюцията… И тогава всичко е по-мислимо някак – еднакво разбираеми са и замърсяванията, и резерватите – и двете са наши, културни.
   (Извинявай, че се отклоних така.. Много манияшка графика, наистина!:)

2. Антония
   17:22:57 ч., 14.10.2006 г.
   2

   A аз винаги съм се възмущавала от егоцентризма на човека. Защо винаги поставяме себе си в центъра на вселената, вярата, науката даже? Може би не сме най-важното нещо на света. И на планетата.

   Днес попаднах на много интересни линкове, ще ги споделя като ми остане временце за писане (довечера, I suppose). А междувременно да ти предложа да включиш горичка.бг в Българска свободна планета? Наистина много интересни неща пишат.

3. turin
   20:15:54 ч., 14.10.2006 г.
   3

   Темата е много интересна. Преди да се проявя като „анти-природен“ да си кажа, че екологичното ми е близко, и то не от днес или вчера. И все пак, като оставим настрана екологията за миг, всичко наистина опира до човека. „Егоцентризъм“ може да има когато мислим себеси спрямо другите хора и внасяме там някакво противоречие. Но всъщност дори и за да мислим, трябва да „сме“ – нормално е, „разумно“ е винаги да сме в центъра на света логически.
   Аз за логика говорех – за проблема с мисленето на свят без хора. Нямах предвид, че сме по-важни в някакъв по-общ план. Но в нашия си, човешки план няма как да не сме най-важното, нали 🙂

   Всъщност всичко опира пак до въпросите за субекта и неговото наблюдение. Нещо като „екологията на Шрьодингер“. Всъщност си е чист дзен.

   (За горичка.бг – мерси за линка, попадал съм и преди, но запазените права май са ме спирали. Определено е интересно – ще се свържа да питам дали може да включвам съдържанието им в планетата. Може би няма да ми откажат… но все пак ми става малко тъжно като видя на хубав сайт „всички права запазени“ 🙂

4. moon (ili kak bqh tam)
   17:34:52 ч., 18.10.2006 г.
   4

   Има едно разказче на Рей Бредбъри от Марсиански хроники, което пък е вдъхновено от това стихче:

   There Will Come Soft Rains

   There will come soft rains and the smell of the ground,
   And swallows circling with their shimmering sound;

   And frogs in the pools singing at night,
   And wild plum trees in tremulous white;

   Robins will wear their feathery fire,
   Whistling their whims on a low fence-wire;

   And not one will know of the war, not one
   Will care at last when it is done.

   Not one would mind, neither bird nor tree,
   If mankind perished utterly;

   And Spring herself, when she woke at dawn
   Would scarcely know that we were gone.

   – Sara Teasdale

   Вчера слушах едно предаване за Чернобил. След като хората са се евакуирали от района там за изминалите години са се образували великолепни екосистеми – истински рай. 🙂

5. Антония
   20:30:33 ч., 18.10.2006 г.
   5

   Ей, moon, надявам се не подстрекаваш към по-волна употреба на ядрено оръжие да речем 😉

   Ще паднат тихи дъждове и мирис на земя,
   и лястовици ще кръжат със трепкащи крила.
   Ще пеят жаби цяла нощ из топлите блата,
   и храстите ще зашумят, потънали в цветя.
   И птички с огнени пера ще литнат на възбог —
   ще чуруликат весело на някой стълб висок.
   И никой нищичко не ще спомене за война —
   забравена ще бъде тя, ненужна вещина …
   И нито птица, ни дърво не ще пролей сълза,
   ако човешкият род изчезне навсегда.
   И пролетта… когато пак пристигне пролетта,
   не ще познае, че от нас веч няма ни следа.

   Превод: Никола Милев

Leave a comment

Име (required)

Е-mail (няма да се показва) (required)

Website