Истината за…
Когато навремето гледахме Finding Nemo– освен от самото филмче бях впечатлена силно и от допълнителните материали на DVD-то. Най-вече от историите на Жан-Мишел Кусто за кораловите рифове: един съвършен начин да привлечеш вниманието и на децата, и на родителите, пък и на ги научиш на нещо интересно. И полезно. Току-виж се замислили за начина, по който интерактират с всичко (и всички) около себе си…
А вчера, ровейки се из разни зелени линкове, попаднах на The Truth Behind SpongeBob. И кликах Next докато врътнах два пъти презентацията. Научих, че раците били насекоми(!!!), забавлявах се с разни безумни картинки (рибата, която ходи!!!) и се замислях… Колко много труд хвърлят хората да научат децата да бъдат чисти в широкия смисъл на думата. А какво правим ние? Ни-щич-ко. В училище я имат някой и друг зелен час, я не. У дома пък темата хептен не се подхваща. Разните обществени организации, вместо да насочат усилията си към децата, да ги образоват отрано (все пак всички знаем, че младите се учат по-бързо и лесно от възрастните), харчат пари за простотии. Боядисването на пейки в парка е ОК, ама ако хората, които ходят в този парк не знаят как да се отнасят към него – точно след нула време всичко ще е отново съсипано.
Колко тъп трябва да си, за да не разбираш, че трябва да се отстранят причините за едно явление, а не да се бориш с последствията от него?
16:49:41 ч., 15.10.2006 г.
Попаднах днес съвсем случайно на твоя блог, мисля, че е страхотен, вече си ми във FAVOURITEs!!!
А относно еко отношвнието на българина – права си. Ако от малки не те научат, че е по-добре да подържиш боклучето в ръчичка и да изчакаш да стигнеш до кошче, цял живот ще си хвърляш фаса пред кошчето, но не и в него. Много се радвам, че моите родители са си свършили работата навреме, но и с прискърбие установявам, колко не са се поглижили за елементарното възпитание на техните деца.
Много бих се радвала, ако повече хора, говорят за тези проблеми, защото те не са по-маловажни от политиката например, но някак си винаги остават не толкова на преден план. Искрено ти пожелавам успех в твоите „Малки войни“ 😉
18:16:06 ч., 15.10.2006 г.
Добре дошла, Kепе 🙂 Радвам се, че този блог ти допада, благодаря за хубавите думи 🙂
19:59:23 ч., 15.10.2006 г.
ами много тъп трябва да си, което си е очевидно от случващите се из Bg неща :rant: