Думи, действия, отговорност
Много се чудих как точно да започна тази си публикация. Всъщност даже не бях сигурна искам ли да пиша – толкова много съм коментирала човешката безотговорност, че вече и на мен самата ми стана тегаво. Реших все пак, че ще бъде лицемерно от моя страна да се престоря, че не ме вълнува. Нали това е тема, която е от особена важност за мен, точно на Blog Action Day ли да си замълча? Пък и от сутринта си мисля едни неща…
Всичко започна с това, че кафеварката изкипя и омаза не само цялата печка, но и шкафа и стените. Въоръжена с няколко гъби се заех да отстраня пораженията… и се ужасих. Печката ни стои на кухненския балкон, който е добре остъклен с двойна дървена дограма, има си уплътнения и всичко. Прозорците не се отварят, когато готвя пускам доста мощен вентилатор да отвежда парата навън. И въпреки това всичко беше покрито в тънък слой сажди и прах, невидими ако не ги пипнеш с ръка, но само си представи какво става като минеш с влажна гъба през тях. Балконът е обърнат към улица, по която минават коли.
За сравнение другият ни балкон гледа към малка квартална градинка, стои почти непрекъснато отворен и е много-много чист, ей сега проверих.
Какво да добавя? Жал ми е. И за нас, и за децата ни. Дишаме цялата Менделеева таблица. Разболяваме се от това. И продължаваме да караме проклетите коли без да ни пука за здравето и живота ни. Най-важният въпрос, отправян към кандидат-кметовете, е „Как ще се реши проблемът с паркирането“, по дяволите! А не „Как ще се махне жълто-червената гъба, захлупила София“. Като погледнеш от Витоша надолу – вижда се една мръсна, гадна пелена, завила всичко, я се подават кубетата на Александър Невски, я не. Отвратително е, отвратително. Заровили сме се като прасета в кочина и не повдигаме зурлички над копанята, не ни интересува нищо освен хапването и пийването. Мръсно.
Въобще не подхващам темата с онова голямото глобално затопляне – на всички ни звучи малко екзотично и неразбираемо, така си е. Ама какъв е въздухът на града ни да не ни вълнува? А като се доизтровим ще започне ли да ни вълнува? Е, тогава ще бъде късно.
В дебелите ученици пише, че на този етап от публикацията трябва дадам предложения какво да се промени, така че да избегнем doomsday. Не искам. Ще ми се всеки сам да се замисли и сам да прецени какво може да направи. Не да бъде воден, поучаван, принуждаван даже, а да прояви самоинициатива, доброволно да реши да води отговорен начин на живот.
01:03:02 ч., 15.10.2007 г.
По принцип си права, ама не съвсем.
Големи замърсители са тецовете и Кремиковци, голям замърсител е и липсата на достатъчна инфраструктура, която забавя транспорта.
01:14:13 ч., 15.10.2007 г.
ТЕЦ и Кремиковци ги имаше и преди 20 години – тези сажди и мръсотия обаче не ги имаше тогава. Защо ми ги говориш едни такива, само да ме ядосваш? Все едно не си се качвал на Витоша преди 90-те и не помниш, че смог над града нямаше, ама никакъв! НИ-КА-КЪВ!
11:10:19 ч., 15.10.2007 г.
През периода 1985-1989 съм ходил на Витоша поне 2 пъти месечно. Детските спомени може да преувеличават, но мисля че тогава печели пред сега по гъстота, цвят и честота на смога (да, в добри дни няма никакъв смог).
Всъщност, през комунизма и ранния посткомунизъм живеехме в Дружба 1, където смогът си беше ежедневен проблем – отровна задушлива миризма, която падаше вечер и трябваше да затвориш прозорците. От 10-тина години такъв тип смог не съм виждал.
11:40:55 ч., 15.10.2007 г.
Ама наистина не ни пука. Чета от сутринта публикациите на български, посветени на деня за блог действие, възмужавам се от „счетоводното“ отношение на някои блогъри и се чудя защо въобще чета. Само два текста ми харесаха (от десетки!) – вашият и на Gregg.
12:38:25 ч., 15.10.2007 г.
Мръсната гадна пелена над София си я има откакто се помня (на 35г съм). Истина е, че колите са в пъти повече от колкото преди 20 години, но е истина и, че не може без тях. Как да се придвижвам в София? Как да водя дъщеря си на детска градина на 5 км от нас? С градски „транспорт“?!? Не мисля. Мога да пътувам и с такси (и го правех когато офиса ми беше в центъра), но не виждам разликата. Реално няма алтернатива на автомобилите – по удобно е с тях. Общината може да се опита да ни принуди да не ги караме поне в центъра на София. Да се въведат винетки – примерно 20,30,50 лева на ден за кефа да влезеш в центъра с автомобил. Има доста градове, където това е факт. Държавата също може да се опита да влияе на замърсяванията, идващи от автомобилите – да въведе по-строги изисквания към вредните газове. Всъщност това така или иначе ще се случи като част от европейските норми, които България като страна членка трябва да спазва.
Но подобни високи изисквания се покриват от нови автомобили, каквито са само мечта за голямата маса българи. Автопарка е на 15-20 години, не защото хората не обичат да карат нови, по-екологични автомобили, а защото не могат да си ги позволят.
Та си мисля, че и подобен род мерки са неприложими.
Тъжната истина е, че решаването на екологичните проблеми идват на дневен ред след това на икономическите. Не може и всички да ходят на работа с колело. Градският транспорт пък е някакво преживяване, което лично аз бих си спестил, освен ако не ми пести осезаемо време, а той не ми пести, даже напротив. Преди около година си калявах волята – опитвах се да ходя на работа с градски транспорт – 15 минути ходене до спирката, 10-15 минути чакане, 40-50 минути пътуване – минумум час и 10 минути. С кола взимах това разстояние за 25-30 минути. Издържах 3 дни. Просто текущият „градски транспорт“ не е никаква алтернатива – нито като качество, нито като цена, нито като време. Според мен не е алтернатива и като замърсяване, защото никой не може да ме убеди, че 20 годишен смърдящ автобус е екологичен. Градския транспорт е алтернативата на тези, които нямат друга.
Този както и много други проблеми не могат да се решат ако се разчита само на съзнанието на хората. Трябват корави санкции – това е начина да накараш някой да не прави нещо, което на него му е удобно. Това важи и за автомобилите и за изхвърлянето на боклуци и за карането пиян и за движението на каруци в центъра на София и за всичко.
Аз обаче също си мисля, че Кремиковци и разните ТЕЦ замърсяват на порядъци повече от автомобилите. Но не можем да спрем ТЕЦ, защото не можем без ток (както и без автомобили). Можем обаче да пестим електроенергия – доста по-лесно постижимо е от смяната на автомобила или ходенето пеша. В този ред на мисли според мен закриването на Кремиковци ще има много по-голям ефект върху екологията на София, от спирането на автомобилното движение.
13:25:07 ч., 15.10.2007 г.
Хубаво казано, Антония!
Съгласен!
А нещата са комплексни… Няма какво да се заблуждаваме, 1’000’000 автомобили са си фактор в замърсяването. Кремиковци, също, но в центъра на София – надали… Погледнете от Витоша отвисоко, вижда се лесно… Едното е катализатори и строги еко норми. Другото е – извеждане на повечето авто трафик ИЗВЪН центъра на града, трето, повече чисти алтернативи на транспорт (метро, автобуси с газови уредби, трамваи и тролеи, ходене пеша, каране на колело).
Останалото са празни приказки…
Че си обичаме комфорта хората (= всеки със собствена кола в центъра) – истина си е… Но няма как и всеки с кола в центъра и чист въздух. В този ред на мисли, се сещам и че много автомобилисти са съгласни да плащат таксата за влизане в центъра на Лондон, която е много висока. Но други – не, и карат колело.
Трябва да има и финансови мерки, явно… да е изгодно да си на колело, да ти е приятно, да е удобно, и в същото време да пестиш пари и да правиш въздуха по-чист…
Мечтиииииии… 🙂
13:26:06 ч., 15.10.2007 г.
а срещу дебелите ученици какво да направим?
13:33:10 ч., 15.10.2007 г.
@Посетител:
Интересно защо ли не можеш да отидеш с колело навсякъде, когато съм виждал холандци и германци да го правят? Е, не ВСИЧКИ холандци и не всички германци, но МНОГО от тях? И не само те?
Виждал съм колела в Холандия, с една или две седалки, за деца. Родителите си возеха децата и си свиркаха. На детска градина, до магазина, навсякъде.
Е, истина е че тук е опасно, твърде много коли, твърде тесни улици, но една от ГЛАВНИТЕ причини за това е именно желанието на автомобилистите да им е удобно, приятно, комфортно, да не се налага да правят физически усилия и тн! И да не им пука за другите.
Щото в София няма места за паркиране, няма места за ходене по тротоара, няма как да се кара колело лесно. Ми да купим още един милион автомобила, и да продължим да мърморим колко е зле?
Лично аз чакам от някой кмет да се замисли скоро, и да вземе пример от европейските столици.
Аз карам колело зимата и лятото. Значи, може.
МОГА ДА КАРАМ И КОЛА. Но съм избрал да не го правя. Ходя и с колело до „Billa“. И на работа. И заради това, годишно на града се спестяват няколко тона въглероден окис, двуокис, олово, и огромно количество шум. А, да, и също така заради това по тротоарите на които не съм паркирал, може да се ходи.
Но не така мислят още над милион каращи автомобили. Защо им е да мислят за другите? Важен е личният комфорт, а закъде без кола, ако искаш да се чувстваш удобно?
Айде стига флейм от мен… Просто се ядосах. Като се опитаме да си докажем че НЯМА КАК ИНАЧЕ, освен по ТОЗИ НАЧИН и от 100 дола вода ще донесем.
А е толкова просто. Купуваш си колело и излизаш навън с него…
14:17:14 ч., 15.10.2007 г.
Не забравяйте, че вредните емисии които се отделят при работа на двигателя са само една част от замърсяването свързано с автомобилите. Производството на самия автомобил (69 милиона са произведени през 2006), производството на части и консумативи за него (гуми, акумулатори и т.н.), автомивките (препарати, отпадни води), превозването и преработването на нефтени продукти, събирането и преработването на стари автомобили (къде ще отидат тези милион коли в София, когато съвсем се разпаднат след 10-на години?) и т.н. Та част от дейността на кремиковци е свързана и с автомобилостроенето – напр. автомобилна ламарина (автолист).
15:21:11 ч., 15.10.2007 г.
[…] Харесаха ми и постовете на Антония, на Ани и на Майк. Ако се сетя за нещо друго – ще допиша […]
16:10:24 ч., 15.10.2007 г.
@Michel:
Защото не мога да отида изпотен на работа, не мога и да си возя детето на колело до детската градина. Защото не обичам или не мога да карам колело. Защото, както казваш, не всички го правят. Причини много. Не е въпроса в аргументите – има и за и против. И така е за всяка кауза.
Това, което се опитвам да кажа е, че е доста трудно да накараш голяма маса хора да си променят начина на живот или по-скоро на мислене, да изоставят някакъв комфорт в името на общополезна кауза. Не мисля, че има нужда да се аргументирам – то се вижда във всекидневието. Ако беше иначе по немските аутобани отдавна щяха да се движат само автомобили с горивни клетки, които отделят чиста вода. Примерно аз плащам повече за енергоспестяващи уреди и крушки, не си изхвърлям строителните отпадъци в кофата за боклук, а плащам на някаква фирма да ми го изхвърли на предназначеното за целта място. Когато ходя някъде на планина обикновено стигам до там с автобус, не с моя автомобил. Обикновено тогава 2 часа повече или по-малко не са от значение. Ходя и се карам с хора, които си хвърлят боклука на Витоша или спират на места за инвалиди по паркингите. Изобщо опитвам се да правя каквото мога за неща, които смятам, че са правилни. Но нямам достатъчно време в делнични дни да се возя на градски транспорт или на колело. Нямам и време и желание да ходя по 4 часа на ден пеша до работа и обратно за да не карам кола. Съзнавам, че по този начин допринасям за замърсяването, но и като си консумирам какъв да е индустриален продукт го правя. И за момента за мен няма смислена алтернатива на това. Ако говорим за автомобилите – не е толкова въпрос на комфорт, колкото на време. Въпрос е на лична преценка. Ясно ми е, че доста хора сигурно няма да харесат тази позиция, но не търся одобрение – просто я споделям.
Аз не обичам крайностите в нито една посока. Ами дайте да не ядем месо, защото животновъдството също е един от основните фактори за парниковия ефект. „Много хубаво“ сигурно ще кажат вегетарианците, но повечето хора ядат месо и карат автомобили. Това е факт. Ясно е, че ако си купим още 1 милион автомобила проблема няма да се реши, но въпроса е хората да се спечелят за смислена кауза с нещо различно от „Предайте си сегашните 1 милион автомобили за претопяване и карайте колело“ или „Не яжте месо“. Това няма да се случи. Бих ходил на работа с метро или автобус ако мога да стигам за 30 минути. Но не мога.
Целта ми не е полемика по темата, а разбиране, че крайни мерки и възгледи по принцип са възможни, но обикновено не са особено популярни, а до колко са ефективни също не е ясно. Това може да се провери ако се въведат такива мерки. Примерно аз съм за това да има такса за влизане в центъра на София, която да е малко повече от разхода за такси дом-работа-дом. Според мен това ще намали драстично броя на колите в пиковите часове. Има и други неща, ЗА които съм, но няма да ги споменавам, че поста ще заприлича на кандидат кметска програма 🙂
Бъдете здрави
17:36:36 ч., 15.10.2007 г.
И аз не искам „flame“.
Навиците се променят. Ако една трета от амстердамците могат да ходят с колело на работа и да си возят децата на детска градина, значи и ние можем 🙂
Не сме свикнали, обаче.
Не съм краен. Просто София не е пригодена за 1 милион автомобила. Това е факт. Но никой (нито кмет, нито гражданите на София) не е готов да пожертва и грам от собственото си удобство. В случая, от личния си автомобил.
Аз не съм против шофьорите. Но съм против да не мога да се движа пеша и с колело нормално в този град. Тротоарите са заети от автомобили. Пътищата – също. Сутрин и вечер километрични задръствания. Клаксони, изгорели газова, смог, шум, ругатни, не може да се мине нито пеша нито с автомобил нито с колело отникъде…
Значи е време да се търси решение, нали?
А не да казваме „няма да си пожертвам бързината/удобството на придвижване за нищо на света, защото съм свикнал“.
Необходими са и стимули за повече еко-транспорт. Примерно, влизане в центъра – 50 лв. На ден. И само ако живееш в центъра, да можеш да спираш там с кола. Иначе – на паркинг извън него…
Но хайде, you get the point… Останалото си го блогнах.
Обичам колелото. А автомобилите превзеха София, както и да се залъгваме, това си е факт…
23:00:38 ч., 15.10.2007 г.
[…] повече при Ани, Мишел, Пипилота Ментолка, Антония… (напълно ги […]
15:26:06 ч., 16.10.2007 г.
@11: „Това, което се опитвам да кажа е, че е доста трудно да накараш голяма маса хора да си променят начина на живот или по-скоро на мислене, да изоставят някакъв комфорт в името на общополезна кауза.“
Аз пък смятам, че точно оттук трябва да се тръгне.
15:57:04 ч., 18.10.2007 г.
@ Michel :Искам само да отбележа, че метеорологичните условия в Холандия се различават от тези в България. Там е гадно, когато духа вятър и вали дъжд, но поне сняг пада много рядко. Освен това, холандците карат колело от бебета, те биват възпитани по този начин…
00:19:35 ч., 30.10.2007 г.
Не съм от София, но от години всеки месец ходя поне веднъж и винаги си задавам един и същ въпрос.
Тези хора защо живеят тук?
00:34:27 ч., 30.10.2007 г.
Работа. За мен това е единственото, което ме задържа в града. Иначе да сме си взели някоя къща на село, на чист въздух, без хора, които да ни се катерят по главите… Засега обаче няма начин да живеем без да работим, а нашите професии не се котират много-много извън големия град. Уви.
15:06:29 ч., 05.01.2008 г.
Преди 20 години мъглата в София беше също толкова гъста, и миризлива и отровна. Тя ми е един от незаличимите детски спомени. Никой обаче не се сеща каква е най-съществената причина за нея, и това не са газовете на автомобилите. Причината е, че все още много хора се топлят с печки с въглища и дърва и неизвестно още какви горива. Прескочете до някое действащо същинско село през зимата и ще се убедите сами.
18:29:46 ч., 06.03.2011 г.
Този път ми се иска да измисля някое нещо по-екстравагантно като подарък за осми март. Разбира се – букет да ама въпросът е каква да е основната изненада. Висулки, парфюмчета и други подобни винаги стават да ама си е единствено да не е без хич. Надявах се да измисля нещо значително по- нетрадиционно.
Измислих няколко нещица:
1. знам за едни 3 D снимки в кристал е да ама трябва да сме заедно за снимката – т.е. изненада няма как да има
2. една идея за пътуване ама няма организация, освен това и двамата нямаме време
3. необичайна идея е портрет по фотография, но нещо не ме въодушевява достатъчно и е резервен вариант
Нещо интересно да да ми подхвърлите?