Сватба
Един разказ на frumich:
Сватба
— Татко, мамо! Обличайте новите дрехи и бъдете готови.
— Пак ли в милицията? — въздъхна майка й.
— Не. Ще дойдат сватове да ме искат. — успокои ги дъщеря им. — След десетина минути.
— Отново? — този път въздъхна баща й.
— О, какво щастие! — завика брат й. — Това да не е някоя благотворителна програма, която да намира съпрузи за чудовищата?
Пляскането по врата прозвуча като призив за действие. Всички се хвърлиха да се преобличат… И на вратата се позвъни.
— Отваряйте по-бързо, да не избягат! — брат й се втурна към вратата.
— Добър вечер, скъпи гости! Ние имаме купувач, а вие би трябвало да имате… Опа, и при вас ли е купувач?
— А, не, това е брат й. А ето я и нея. Истинска красавица, нали?
— Аха. Значи ние имаме купувач, а вие — залежала, неликвидна стока!
— Да, бе! — обиди се бащата на кандидат-булката. — Че то и вашият купувач е един… Купувач на втора ръка стоки!
— Добре тогава, да си ходим ли? Не сме добре дошли ли?
— За бога! — майката на момичето падна на колене. — Не си отивайте! Много се радваме, че дойдохте. Добре сте дошли, даже много сте добре дошли. Не го слушайте мъжа ми.
— Добре тогава. Давате ли вашата дъщеря за жена на нашия княз?
— Даваме! — извика баща й. — Само дето нямаме възможност да доплащаме много. И искаме писмена разписка, че не носим никаква отговорност.
— Разписка… — сватовете подозрително изгледаха булката. — А сватбата кога ще вдигнем?
— Ами след около 20 минути сме готови! — семейството на момичето беше единодушно.
— Ама много е бързо… — усъмниха се сватовете. — Не е ли по-добре догодина?
— Искат тест драйв?!? — не повярва на ушите си невестата и припадна с гръм и трясък.
— Взимай я по-бързо! — брат й призова жениха. — Виж как лежи безнадзорно. Грях е да не откраднеш оставена без охрана стока!
— Съгласен. Сватовете не възразяват ли? — огледа се женихът.
— Не възразяваме! — в един глас извикаха сватовете. — Само ако може баща й да престане да ни държи на мушка… Желаем ви много щастие и любов!
A така!
09:13:07 ч., 07.02.2007 г.
-))) На самом деле странное ощущение, когда я читаю ваши переводы, Антония. Вроде как и мой текст, а вроде как и нет.
Спасибо вам)
10:59:09 ч., 07.02.2007 г.
Много хубав разказ, както винаги 🙂
12:23:33 ч., 07.09.2007 г.
Поздравления за разказчето. Паднах си да се смея 🙂
08:48:35 ч., 09.09.2007 г.
Бравос! 😆