Детмаг
Пътувах в такси, на чието табло имаше:
- горила
- китайско куче с мърдаща глава
- куче
- Немо (или татко му)
- леопард с пружинено тяло
- Мечо Пух
- Исус
- тролче
- лъвче
- пчела (може и да беше Мая, но не личеше много)
- Фърби
- гнездо с пиленца
- еленче на Кока-Кола
… цял куп други неидентифицируеми плюшени играчки, няколко ваденки, килимче със значки и не знам какво още. Не, стикерът с номера на шофьора не се виждаше. Всъщност надали беше оставен и един квадратен сантиметър от таблото, непокрит с джинджифляшки, май само пластмасова ваза с изкуствени цветя не видях. В подобни ситуации почвам да разбирам хората, които навсякъде носят фотоапарат, макар че не съм сигурна дали щях да се престраша да снимам невероятната цвъкня. Когато извадих тефтерчето, за да си запиша асортимента – леко го прикривах с ръка, че шофьорът мяташе лоши погледи.
Иначе денят отново беше прекрасен, макар и неслънчев. Лято, лято, идвай~
00:10:54 ч., 08.02.2008 г.
На телефона нямаш ли камера?
00:30:41 ч., 08.02.2008 г.
Имам, как да нямам, ама едно, че вади криви снимки, и две, че ме беше малко страх да снимам, че е шумна и шофьорът щеше да ме усети. А съм бъзла 😳
01:45:45 ч., 08.02.2008 г.
Eх, Антония! В Barns & Noble снима, а в скапаното такси не посмя. Да беше казала на шофьора, че се възхищаваш на колекцията му и искаш да направиш снимка, за да я изпратиш на приятелите си в Америка 🙂
12:51:21 ч., 08.02.2008 г.
В книжарница всеки може да е смел! Кой ще ми се изрепчи? Книголюбителите са възпитани хора, най-много с остри думи да ме нападнат, а аз знам как да се защитавам от вербална агресия. С таксиметров шофьор е друга работата. Ще бръкне под седалката и ще извади я манивела, я някое мачете. Да си имаме уважението, обаче самоубийственото поведение определено не ми е присъщо.
Имам си теория защо този изключително страшен на външен вид човек беше накичил всичките играчки по таблото – защото ги мрази. По цял ден ги гледа, нервира им се и качва адреналина. Който му е необходим, за да кара по софийските улици, разбира се.
12:52:43 ч., 08.02.2008 г.
Това такси май съм го гледала в един филм.Винаги съм подозирала, че от Холивуд крадът историите си често от родните ни места 🙂
12:57:32 ч., 08.02.2008 г.
Сега като спомена Холивуд… Гледала ли си Жени на ръба на нервната криза на Алмодовар – гей таксито е почти толкова странно 🙂
13:17:52 ч., 08.02.2008 г.
Абе щом е нямало перденца на задното/страничните стъкла, не ми го хвали 🙂
Аз веднъж се возих в едно такси с калъфки на тигрови шарки на седалките. Бакшиша каза, че кожата била истинска – от бенгалски тигър :)))
Полафихме малко и аз му казах, че дамаската на дивана у дома е от кожата на пенис на кит – както на яхтата на Онасис. Абе весело си изкарах.
14:04:47 ч., 08.02.2008 г.
аха 🙂 гледала съм го!
Грим, гледах в един музей на водите и морските животни препариран пенис на кит – мисля, че можеш и 2 дивана да покриеш:-)
15:27:35 ч., 08.02.2008 г.
мислидуми – здравей! оставих бележка на блога ти!
Ц,ц! Къде се срещаме само! Където най-малко очаквам!
15:34:32 ч., 08.02.2008 г.
хаха :-)грим! даже зашифровани се намерихме. егати селото! 🙂 сега остава да кажеш, че съм ти показвала и снимката на която таня е застанала с боби, който още е в бебешка количка, пред чудовищно голямата препарирана пишка, за да се види контраста 🙂 в ръста.
15:46:17 ч., 08.02.2008 г.
Ха добре сте се намерили 🙂 Колко хубаво стана 🙂 Усмихнахте ме, благодаря 🙂
16:03:32 ч., 08.02.2008 г.
Ами малко ли снимки сме гледали у вас? Във всеки случак съм чувал някакви истории за тази прословута голяма пишка 🙂
16:24:09 ч., 08.02.2008 г.
антония – гледай какво стана – от такси та чак до китова пишка 🙂 радвам се за усмивките! все така да се намират всички загубени 🙂