Така е по програма!
От известно време правя опити да извадя един МТелски номер от служебната група и да го прехвърля на друг план. Клоня към Релакс 500, ще го ползвам за комуникация със семейството (Тото, родителското тяло, други най-близки роднини) и мисля, че мога да се вместя идеално в условията му. Оказа се обаче, че този процес въобще не е толкова прост и лесен.
Първо, трябва шефът на служебната група да подаде писмена молба на фирмена бланка с подписи, печати и прочие атрибути. МТел трябва да я одобрят и да го уведомят за това. И чак след това аз отивам на крак в бизнес офиса им и сключвам частен договор.
Поне така си мислех до вчера, когато цъфнах в центъра на Възраждане и пообщувах с персонала там.
Оказа се, че няма никакъв проблем да изляза от служебната група. Само дето задължително ме поставят на план, при който цената на разговорите е 50 стотинки на минута без ДДС. И така – до излизането на първата фактура на 6 юли, когато вече можело да премина на друг план. Защо? Ами така работели. Ама защо? Ами така било по програма. Ама защо? „Това, госпожо, е софтуер, не може да бъде променян.“
Бях в прилично добро настроение и не ми се спореше, така че предложих компромисен вариант – ще дойда на 6-ти и тогава ще сменя плана си. Така няма да има нужда да минавам през транзитния период с кофтито условия. „Не, не може! Трябва да дойдете поне 2-3 дни предварително, най-добре около 1 юли даже!“ Защо? „Госпожо, това са компютри, трябва им време да прехвърлят плановете, разбирате, нали?“
Не, не разбирам. Толкова години да работя с компютри и да не знам, че им трябва една седмица за елементарна промяна в данните! Заблудена съм била, явно. То добре, че междувременно не са променили някой и друг физичен закон, та да им е по-изгодно…
Пожелах да подам молбата си вчера, пък тя да влезе в действие в началото на следващия месец. Не можело, разбира се, те не работели така. Трябвало да си отида на съответната дата, не било толкова трудно, нали, само да знам, че работели до 5 часа следобяд, да не им изпусна работното време. Пффф…
И така, процедурата се оказа доста сложно начинание:
- Отговорникът на служебната група пуска официална молба.
- МТел одобряват.
- Собственикът на номера отива да подаде молба.
- МТел одобряват.
- Собственикът на номера сключва договор с МТел.
- МТел прехвърлят номера на транзитен план, налагащ 0,50 лв/минута без ДДС.
- При излизане на първата фактура собственикът отива за пореден път в МТел и сключва нов договор, този път по желание.
Не знам, не знам. Защо си мисля, че всичко това трябва да може да се случи и онлайн. Или по телефона? И то веднагически. Кому е необходимо да разкарват народа нагоре-надолу като маймуни? Защо човек не може да сключи договор по желание от самото начало? И въобще кога МТел ще си обучат персонала да се държи адекватно с клиентите?
Доброто ми настроение се беше бая изпарило след загубения половин час в напразни опити да хвана поне малко от бизнес логиката на една от най-големите компании в България. Излязох от офиса им с облекчение, че толкова рядко ми се е налагало да общувам с тях, въпреки че съм им клиент от сума ти години.
И на третата крачка по тротоара една кола се опита да ме сгази.
Видял шофьорът, че има празно място, дал газ та да стигне пръв и да го заеме преди някой да го изпревари и хич не му пука, че хората всъщност се опитват да вървят там. За щастие успя да спре на 50 сантиметра от обувките ми. Разкрещях се, размахах чанта, дощя ми се да го измъкна от жалката му таралясница и да го ритам, да го ритам, докато разбере, че тротоарите са за пешеходците, не за тъпите коли! И не ми пука, че няма къде да паркира! Това не му дава право да нарушава правилата!
За равновесие се наложи да направя един бърз шопинг и така да неутрализирам отровното въздействие на гадните копелета. След което Тото ме заведе на вечеря 🙂 И се почувствах отново човек.
Много обичам лятото. И летните салати. Мога да карам само шопска с вариации чак до първия сняг. От известно време обаче ми доставя огромно удоволствие да пробвам нови рецепти – и някои от тях се получават ама наистина много добре. Мисля да започна да пускам тук някои от рецептите, да видим какво ще излезе 🙂 Започвам с вчерашната салата, която според мен е най-вкусното нещо, което съм яла тази година.
Салата с манго за четирима
Две краставици се обелват и нарязват на колелца. Една къдрава маруля се накъсва на парченца. Едно манго се реже на парченца (като картофки за мусака). Смесват се и се заливат с дресинга, който се прави от 4 супени лъжици зехтин, 2 супени лъжици лимонов сок, сол на вкус, половин чаена лъжичка захар, щипка наситнен риган. При сервиране всяка порция от салатата се гарнира с по 50 грама сирене (саламурено, фета, моцарела, по желание), нарязано на кубчета.
А днес купих авокадо от Пикадили – след малко ще правя паста с рикота и ще споделя как се е получила.
00:35:42 ч., 17.06.2007 г.
авокадото е нещото което най-много ми липсва от щатите, такаче непременно да не забравиш да кажеш дали е годно за ядене. Че май по-екзотичните плодове застояват много по щандовете и се развалят.
пс. сори че за толкова реда пост, се хващам за последното изречение 🙂
01:23:44 ч., 17.06.2007 г.
Да ти кажа, авокадото го има почти навсякъде, включително в Била, Хит и Пикадили. Само дето обикновено е твърдичко и като го купиш – трябва да го оставиш 3-4 дни да доузрее и поомекне. У дома най-редовно си го добавяме към шопската салата, много симпатично се получава. А тази вечер нещо не ми стигна ентусиазма за паста, евентуално утре ще се пробвам. Направих си разкошни домати с босилек, моцарела, каламата и зехтин. Убийствено вкусно! И въобще не ми се ядат разни манджи, в близките няколко месеца смятам силно да огранича готвенето 🙂
А по отношение на коментар по последното изречение: ама моля ти се, то какво да му коментираш на дългия ми рант срещу мизерниците. Само си бучах публично. На друго освен някой да добави едно „Да бе, и на мен ми се случи същото…“ не може да се разчита 🙂
10:11:17 ч., 17.06.2007 г.
във варненския офис преди 2 месеца правихме подобни гимнастики. всъщност агента, който отговаряше за бизнес групата на фирмата направи всичко за около 12 минути докато си стояхме на хладничко в офиса им и чакахме. включително издаване на нови сим карти (нашите бяха от 2000 година, демек старите карти с малко номера и по-висока консумация на ток), изкопиране на данните от старите на новите карти, активиране на факс номер (отдавна се канех, но все не пасваше като време)…. при това с усмивка.
може би трябва да си смените агента?
мисля, че с едно писмо официално става работата. после ще дойде новият ви агент и ще ви котка както се полага 🙂
11:12:31 ч., 17.06.2007 г.
Това е лафа на денят “Госпожо, това са компютри, трябва им време да прехвърлят плановете, разбирате, нали?”
Не знам от къде ги намират тези хакери, но явно свършване нямат.
11:46:42 ч., 17.06.2007 г.
@george: то при нас е малко по-сложно положението 🙂 МТелската ни група е малко със затихващи функции, защото официалната служебна група е на Глобул (т.е. номерата, чиито сметки плаща фирмата). През последните няколко месеца сума ти колеги избягаха на други планове, точно както правя и аз в момента, та предполагам, че на МТел най-накрая им е светнало как ни губят като бизнес клиент. Затова и май не си дават много зор да ни обслужват както трябва. Пък и при вас е ставало дума за задълбочаване на взаимоотношенията с Великия комуникатор, не за раздяла като при мен 🙂
В момента ползвам телефона да говоря само с майка ми и мъж ми, от време на време и с някой друг от родата – и въпреки че цената на минута разговор е доста приемлива, ако премина на Релакс имам 500 минути безплатни с 10 номера. Смятам, че мога лесно да го уплътня това време 🙄
@Димитър: лелката още няколко велики лафа изръси, ама вече бях прилично раздразнена и бях загубила концентрация, та не ги помня. Ама с такъв тон ми обясняваше, че на компютрите им трябвали по няколко дена да обработят информацията, че в един момент си представих как МТел ползват ЕНИАК или нещо подобно!
09:09:10 ч., 19.06.2007 г.
За мен и Мтел и Глобул – относно програмите (по специално бизнес) действат много бавно и с много бюрократични увъртания , да не говоря за документите които се изискват и за най малката промяна. За Вивател не знам , но и при тях предполагам , че е така – тук от едно време се набляга на бюрокрацията.
За това аз карам с две предплатени карти което ми е по добре от договорните отношения. Лично съм изпитал как стават нещата и въобще не смятам се занимавам с такива неща.
Относно лятото – салатите ги харесвам , но май вече много наблягам на ориз със зеленчуци , а както в последно време имам доста свободно време и сам да си ги приготвям. Иначе китайската салата с кълнове ми е едно от любимите неща и най – обикновената салатка от домати мхм . Успех с чуждестранната кухня.
09:29:38 ч., 19.06.2007 г.
Ох, присетих се за още една простотия, дето наистина ми преплете погледа 🙂
Значи. Още в началото на разговора ни, преди да разбера, че нищо добро няма да излезе от посещението ми, лелката ми поиска документ, с който да удостоверя самоличността си. Подадох й лична карта, а тя сума ти време въвежда данните й в някакви формички. Накрая, когато вече разочарована си тръгвах, с цялата наглост на света МТелката заяви „И ако имате нужда от помощ – винаги може да ми се обадите по телефона“, извади едно post-it листче, написа малкото си име и мобилния си номер, ЗАЛЕПИ го на личната ми карта и ми я подаде с едно „Съжалявам, ама нямам визитни картички под ръка“.
Не знам, не знам… Не вярвам някога да се оправят тези…
18:29:49 ч., 21.06.2007 г.
Преди няколко години МТел бяха дори и по-зле! Фирмата ни си смени Булстата и за да ни признаят фактурите за разход надлежно уведомихме оператора. Оказа се, че освен фирмена бланка, със съответните подписи и печати, лично управителя трябваше да се яви в офиса на МТел за… абе незнам защо! Процедурата отне няколко месеца!
А, и аз страшно се дразня, когато ми искат лична карта за щяло и нещяло. В зависимост от настроението си понякога искам удостоверение, че притежават сертификат за администратор на лични данни! 😆 Случвало се е да помага!
14:42:39 ч., 05.07.2007 г.
[…] време се бях оплаквала от взаимоотношенията си с МТел — вчера протече втора серия от тази невероятна (във […]