Животът в предградията
Спомням си, че като бях подготве се опитах да обясня на един преподавател по English B (т.е. уроците, които се водеха от native speakers) какво е Люлин. Нарекох квартала „suburb“ и май подведох човека – той беше току-що пристигнал в България и още не беше се сблъскал с панелните комплекси. Според мен си въобрази, че става дума за някое особено лъскаво предградие 🙂 Не бях виновна, не бях, просто не владеех достатъчно добре езика, пък и никога не бях излизала от страната и не подозирах, че животът, който водим в же-ка-тата, не е много нормален.
От началото на месеца отново живеем в Люлин. Да, знам за ужасната слава на квартала, точно както и знам, че е силно преувеличена. Причините, поради които взехме жилището си тук, са много: от леката покупка (и изгодна цена, и изключително опростена процедура на сделката) през близостта до роднините (родителите и брат ми са на една ръка разстояние, а като пуснат метрото отвъд ЦУМ и семейството на Тотовия брат ще е съвсем близо вече) та до фактори като транспорт (вече споменатото метро барабар с целия набор от автобуси, трамвай, тролеи и маршрутки), магазини (всякакви), парк – много важна подробност!
Блокът ни е току до Западния парк, апартаментът е обърнат на югоизток и от прозорците си се радваме на изобилна зеленина. Е, съзираме и един незаконен бетонов възел, шибнат между дърветата, но определено смятаме да се направим нещо по темата и да се отървем от този цирей, неговата фашистка фамилия. Тото трасира една от пътечките, по които стигаме до алеите за байкинг, в OpenStreetMap. В сряда открихме и друга, малко по-полегата, без камъни, много по-удобна даже – и тя ще бъде надлежно картографирана 🙂
А недостатъците на новото ни местоположение… Един най-основен проблем има: наличието на много хора. Твърде много хора. Пасивни по отношение подобряването на условията за живот, агресивни към съседите си, нерационални, несъобразителни, типични българи. Макар че с нашия начин на живот успяваме да избягваме общуването с почти всички.
Това, което най-много ми харесва засега, е изключителната неформалност на средата. От началото на месеца съм обличала само и единствено джинси и тениски, най-обикновени, супер удобни дрехи. И съм се чувствала спокойна, че никой няма да ме заглежда дали съм с фешънабъл дрънкулки или не. Мисля, че животът в предградията ми допадa.
11:19:37 ч., 16.06.2008 г.
Вместо suburb да го беше нарекла projects – щеше да те разбере правилно човека, ако е бил американец 🙂
11:34:17 ч., 16.06.2008 г.
Има смисъл в решението ви да се преместите там. Честито за новия дом!
Само ми е любопитно къде в София средата е формална и гледат как си облечен? Малко ми стана странно?
11:50:35 ч., 16.06.2008 г.
@Longanlon: Британец беше, пък и по онези години не знаех смисъла на „projects“ 🙂
@Магдалина: Всъщност не съм разказала идеята си правилно 🙂
Докато правехме ремонта редовно инспектирах майсторите. И понеже жилището беше една строителна площадка с всичкия цимент, пясък, вар, прах, бои и какви ли още не замърсители, винаги бях с по-старички обувки, споменатите дънки и обикновени блузи, както и една лаптопска чанта Lexon, която сама по себе си е супер яка, ама като я оставиш няколко пъти върху чувал с гипс например… придобива леко клошарски вид дори и след изпиране в пералня. Обикновено след подобно посещение на Обекта се прибирах у дома и не се размотавах много по улиците, но понякога се налагаше да отида някъде в центъра. И установих, че отношението на хората към мен се промени. Особено в разни магазини, където девойки-продавачки се опитваха да се държат пренебрежително. Не, че се давах, ама все пак… самочувствието ми пострада силно. Да не казвам какви погледи са ми мятали по заведения (не луксозни някакви, а обикновени, като Онда и Toba&Co). Затова и беше забележката, че тук никой не те гледа как си облечен – факт е. Много по-спокойна и уверена се чувствам, много.
12:07:00 ч., 16.06.2008 г.
Сега ми стана ясно 🙂
12:36:32 ч., 16.06.2008 г.
Има О!Шипка от другата страна на улицата – познай дали не съм ходила цялата гипсирана там 🙂 Измиваш ръцете си в тоалетната, поизтупваш строителните артефакти от дрехите и косата, обядваш, даже хвърляш поглед на мрежата (long live wi-fi по заведенията!) и обратно към ремонта… и никой не се е зазяпал в бачкаторския ми външен вид, дори за секунда.
Btw сервитьорите в люлинската о!Шипка са едни от най-добрите в цяла София, честна дума! Има един младеж, дето направо си го обичаме, но и другите се държат перфектно.
12:55:14 ч., 16.06.2008 г.
Люлин 7 е супер – аз гледах там един апартамент във високите блокове до метростанция Западен парк и гледката на юг, югозиток беше първото, което ми направи впечатлиние.
13:09:49 ч., 16.06.2008 г.
Нови попълнения в Люлин 10 🙂 Добре дошли!
И пицарята зад О!Шипка е чудесна. В смисъл, че са вкусни пиците. За облужването съм налко обиден, че се опитаха да ни набутат вътре с половинката на маса за двама. А там определно е шумно и тясно.
И Атланик (Орион, бл.131) си префасонираха сладкарницата на сладкарница/пицария + wi-fi, но още не съм я посещавал след реорганизацията и нямам впечатления
13:18:12 ч., 16.06.2008 г.
@Сви: Ние сме в първия блок след тунела, точно ЕПК-тата с изглед към Западния парк. След малко ще снимам през прозореца зеленината отсреща, само дето сме на 4 етаж и не се вижда чак толкова добре като от покрива например 🙂
@frehley: Привет, съседе 🙂 Не сме ходили до Атлантик скоро, но може да я пробваме. Иначе редуваме o!Шипка с Капри, че са най-близо.
14:14:10 ч., 16.06.2008 г.
Пясък, вар, гипс, боклуци, прах и мръсотия и на мен са ми на главата и положението е страшно 🙂 Иначе и аз съм попадал на ситуации подобни на твоите по повод облеклото. От ремонтната площадка нямам време и желание за суета и за това с тениска и поизтъркани джинси директно за по бира в заведения като Мото или пица Виктория 🙂
14:29:06 ч., 16.06.2008 г.
Така и така сме почнали да изреждаме Люлински локали – Бъфало, на кооперативния. Идеално за топлите месеци – има детска площадка в градината (с люлки и пързалка), където хлапетата да дивеят. Да не те стряскат Кайените спрели понякога отпред…
14:53:16 ч., 16.06.2008 г.
Хм, ако беше дошла в наш’та махала единственото ограничение щеше да бъде да не носиш червени шалчета на ЦСКА на врата си;-)
15:12:20 ч., 16.06.2008 г.
@Albinos: Говори ми 🙂 Добре, че приключихме!
@Сви: Благодаря за информацията, ще го имам предвид това заведение 🙂
@Стойчо: Хах, а ако се дразня еднакво от запалянковщината на привържениците и на двата отбора? А бе, футболът винаги ме е карал да повдигам вежда, недоумявайки как толкова маловажно нещо може да управлява живота и на иначе интелигентни хора…
15:16:47 ч., 16.06.2008 г.
Антония, честито за апартаментчето 🙂
колкото до Люлин – квартала си е хубав, израстнала съм в него и все още някои от най-добрите ми приятели са там, както и родителите разбира се. Ходя с удоволствие. Да не говорим, че всичко ти е наблизо, което е огромен плюс. На мястото където съм в момента най-близкият супер ми е на 10 мин с кола, за пеша е абсурд…
16:12:56 ч., 16.06.2008 г.
Честито и поздравления за избора. Люлин е супер квартал (особено районите около тунела). За заведенията – освен О!Шипка и Капри, силно препоръчвам пицария Поли – готвят доста добре. А за WiFi заведенията – можеш да добавиш кафе Бригада, което се намира точно срещу Т-Маркет в Люлин 10.
16:21:50 ч., 16.06.2008 г.
О, тогава си добре дошла – ще бъдем двама:)
17:54:38 ч., 16.06.2008 г.
Честито! Живял съм десет години в Люлин, тоже в 10-ти мкрн. Покрай разказа ти взех да се разнежвам и да си спомням разни работи… ех, младост! Хич обаче не съжалявам, че се преместихме. Мухъл навсякъде, със съседите можеше да си говориш през стената, а хлебарките под влияние на местните условия бяха мутирали до неподозирани от учените размери… но ти не се обезокуражавай, де 😉
18:20:00 ч., 16.06.2008 г.
@Надя: Има няколко магазинчета на приземните етажи на блока даже 🙂 А бензиностанциите на Лукойл и ОМВ гарантират, че ако се събудиш в 3 сутринта и умираш от глад, а в хладилника няма нищо, може да отскочиш до тях по пижама и да си напазаруваш джънк храни на кило. Иначе проблемът с липсата на магазини го страдах 9 години. Ходехме веднъж седмично до някой хипермаркет за месо, рибки, деликатеси, ей такива неща. Адски затормозяващо.
@stan: Получихме рекламна брошурка на Поли, колкото пъти съм минавала покрай нея, винаги е била пълна до козирката, май наистина трябва да я пробваме. Бригадата е любима на Теда – заради люлките 🙂
@Стойчо: Брат ми и баща ми са запалянковци, покрай тях навремето що мачове съм видяла… За щастие, Тото се интересува от гледане на спорт по-малко и от мен даже, да ми е жив и здрав!
@Маркуча: Ааа, аз съм в 7-ми 😛 Хлебарки засега няма (главно защото обелихме апартамента до арматура кажи-речи, запушихме повечето дупки, а една вечер си играхме да напръскаме всичко (и стълбищната площадка) с Райд. Понеже ама много мразя насекоми – при първи признаци, че ни инвейдват обещавам да извикам всички фирми за дезинсекция на света! Мухъл определено няма, даже въздухът е твърде сух. Близките съседи са ОК, единствено на тези отдясно им свири ужасно батерията в банята, та съм замислила да им купя една нова и да им я подаря, приятелски жест един вид 🙂
18:42:01 ч., 16.06.2008 г.
За Бригадата – на сина ми е любима също и сме доста често там (живеем отсреща), което означава, че вероятно се и познаваме, макар не и лично. :))
19:27:19 ч., 16.06.2008 г.
A, аз съм ходила само два пъти там, при това миналото лято. Малко ме депресира това място и въпреки мераците на Теда, обикновено ходим другаде. Btw родителите ми са в 108-и, а брат ми е в блока с розата 🙂
23:00:31 ч., 16.06.2008 г.
Добре дошла, до края на месеца, когато с песен ще напусна Люлин, ще бъдем съседи (при това сме явно съвсем наблизо, аз съм в блока при Лукойл, самото начало на 7-ми). 🙂
23:24:53 ч., 16.06.2008 г.
Сега ще се окаже, че и в един блок сме 😆 Големият асансьор не работи, нали? 😆
09:26:45 ч., 17.06.2008 г.
Здравей, Антония!
Честито новодомство. Ако това е първото ви жилище Люлин 10 си е супер. Нашето първо малко жилище беше точно отсреща – ателие на 13 етаж в първия висок блок на Люлин 7. Като се нанасяхме пуснаха асансьорите за два часа, колкото да качим багажа. Майсторите с дограмата и тези с леглото от ковано желязо нямаха този късмет. Имам много мили спомени от тези две години, но определено не са свързани с мястото и съседите.
Измъкването от там беше едно от най-добрите неща. Сега живеем в малко по-голямо жилище – в старо четириетажно блокче в Гео Милев. Улицата е тупик, а липите тъкмо цъфтят на два метра от прозорците. Онзи ден един съсед ми каза: „И да затваряме врата, че снощи в съседния вход е имало инцидент. Към 24ч. влезли някакви хора, които никой не познава.“
Та така…Направихме пълен ремонт в Люлин и го продадохме. Направихме и в Гео Милев и вече гледаме напред. Приятелите ни ни смятат за мазохисти с тези ремонти и са прави. Но само с малки крачки ще стигнем до голямата цел – толкова е голяма, че не смея да я споделям, ама още си вярвам…
09:58:41 ч., 17.06.2008 г.
Къща, къща, къща! И ние в тази посока вървим, да сме живи и здрави – надявам се скоро да го постигнем 🙂
А иначе – и ние сме в Люлин 7, първия висок блок до Лукойл 🙂
13:58:23 ч., 17.06.2008 г.
Добре дошла и от мен 🙂
По темата със заведенията имам да кажа само едно – Джепето 🙂 Единственият му проблем е, че рядко има места, иначе толкова вкусна и бързо поднесена храна не съм яла наоколо.
Опитай панираната палачинка 🙂
14:12:33 ч., 17.06.2008 г.
Вход Б, големия асансьор засяда на 14-тия етаж? 🙂
20:36:23 ч., 17.06.2008 г.
@Birdy: Не знам къде е Джепето, трябва да го издиря 🙂
@murkata: Май не е това… При нас всеки вход е различен блок. Ние сме 741.
08:12:28 ч., 18.06.2008 г.
Някъде наоколо ще е; аз съм 740 :Р
13:30:02 ч., 18.06.2008 г.
Ахаха, това е до нас 🙂 Входът ви е от страната на трамвайната линия, нали? Ние сме обърнати към Западния парк (юг-югоизток), а входът е към паркинга.
10:01:19 ч., 21.06.2008 г.
След някой друг месец, ако най-накрая се хванем и поне приведем в неразрушен вид тоя апартамент и ние ще сме ви съкварталци. В другия край на квартала, но все пак…:) И честно казано и мен ме притеснява лошата слава на квартала и наистина се надявам да е преувеличена.
10:46:44 ч., 21.06.2008 г.
Спокз, Морв, оцелява се без проблем 🙂
18:16:32 ч., 22.06.2008 г.
Хайдеее, Люлинската агитка! Освен да се съберем в някоя от изброените „кръчми“… Аз да се включа с една пицария в моята част (6), която все не мога да и запомна името, но беше с „Е“.
Това Бъфалото е пълна отврат за мен… а О’Шипка ме печели с това, че предлага Старобърно.
–
Дано не забравя другия път като ми съвпада смяната с Тото, да ти го докарам в полунощ с колата, ако не е с колело, разбира се xD. Не бях разбрал, че сте в Люлин вече.
21:40:56 ч., 22.06.2008 г.
В 6-ти по-близо до парка или от страната на трамвая? И в двата случая, на една ръка разстояние сме 🙂 В о!Шипка подозирам, че трябва вече да ни дедикейтнат една маса и никой друг да не пускат на нея, защото сме си все там. Тото си има закачка с нашия сервитьор точно за Старобрното 🙂
22:25:35 ч., 22.06.2008 г.
До поляните съм, вярно е на един хвърлей.
00:45:13 ч., 23.06.2008 г.
@Антон: мерси за предложението 🙂 Ще се придържам към колелото до дупка, пък като падне сняг ще видим как ще е…
18:26:54 ч., 26.06.2008 г.
люлин :> блок 306 един приятел живее там – 3 пати му взвивяват входа – единния път половин час след като си тръгнах от тях сигурно е дал 2000 лева за дограми и ремонти – добрече малоумниците не утрепаха някой невинен.