Такива са правилата!
Преди време се бях оплаквала от взаимоотношенията си с МТел – вчера протече втора серия от тази невероятна (във всеки един смисъл на думата) сапунена опера!
Както вече споделих, процедурата по преминаване от служебен към частен план е доста усложена и съпроводена с неочаквани спънки, уловки и разход(к)и. Отидох в бизнес центъра, връхлетях с бодра крачка вътре и се опитах да подхвана разговор:
Усмихната Антония: „Добър ден!“
Мрачна женка, която не поздравява: „Кажете?“
Все още усмихваща се Антония: „Търся [името на нашата агентка].“
Леко разведрила се от факта, че попарва ентусиазма ми женка: „Няма я, елате след една седмица.“
Почти сериозна Антония: „Може би някой друг би могъл да ми помогне, идвам от MARC…“
Злорада женка: „Не, няма кой. Елате след седмица, [агентката] ще се е върнала от отпуска.“
Склонна да се моли Антония: „След една седмица е късно, трябва днес или най-късно утре да извадя номера си от служебната група, нали на 6-ти излиза фактурата, трябва да стане преди това.“
Категорична женка: „Ами ще го отложите за следващия месец.“
Категорична Антония: „Не, не искам да го отлагам.“
Триумфираща женка: „Няма какво да се прави, [агентката] я няма.“
Тук ми светва, че трябва да стана гадна, за да постигна някакъв напредък. Не ми се иска, ама какво да правя…
Зла Антония: „Ами тогава ще се обадя в офиса ни да попитам шефа дали няма някое друго МТелско име за контакт в случай, че [агентката] отсъства… Или къде мога да открия началника й.“
Погледът, който женката ми мята, е направо радиоактивен. Изкривява лицето си в усмивко-гримаса и симулирайки позитивизъм изрича: „Всъщност май това са документите на [агентката], момент да погледна дали е оставила указания как да се процедира във вашия случай, може и аз да успея да Ви помогна.“
Усмихната Антония: „Ще Ви бъда задължена.“Мрачна женка: „Ааа, ми да, ето я молбата, ей сега ще оправим нещата. Дайте си личната карта.“
Бях решила да не си давам личната карта за щяло и нещяло и да се разправям по повода, обаче след първоначалните разправии нещо меракът ме напусна, та затова с лека въздишка подавам документа: „Заповядайте.“
Разсеяна женка: „Момент, да довърша тук нещо.“
След 15 минути женката е въвела трите ми имена, ЕГН-то и адреса ми в една формичка и я е отпечатала. Скорост = буква/минута.
Туткава женка: „Идете ей там да платите 12 лева.“
Неразбрала Антония: „Къде там?“
Раздразнена от незапознатостта на Антония с вътрешната уредба на МТел женка: „Ей там, при колежката.“
Все така неразбираща Антония: „Ама коя точно?!“
Най-тросната женка: „Там, бе, на първото бюро.“
Вадя парите, подавам ги да платя, а касиерката: „Дайте си личната карта!“
WTF?!? Ама давам, не ми се разправя за глупости. Получавам заветната разписка, връщам се при предишната ‘служителка’, която успява да ме игнорира поне 2-3 минути. Чакам търпеливо да вдигне глава и да вземе разписката.
Накрая тя благоволява да ме погледне: „Ето го договора, подпишете последната страница.“
Недоумяваща Антония: „Ама аз не съм го чела?!“
Съскаща женка: „Той е стандартен, какво има да се чете!“
Упорита Антония: „Поне да го прегледам…“
Стигам до момента, в който се изисква съгласие номерът и личните ми данни да бъдат включени в „справочници“. Моментално изразявам нежеланието си, като тръгвам да слагам кръстчета никой да не смее да прави такива неща!
Изведнъж забързала се женка: „Нищо не задрасквайте, не задрасквайте!“
Подозрителна Антония: „Но аз не искам да ми се размятва личната информация нагоре-надолу!“
Извинителна женка: „Ами то няма…“
Още по-подозрителна Антония: „Защо тогава да не отбележа в договора това?“
По мормонски лъчезарна женка: „Това в договора е формалност само…“
Гневна Антония: „А, ама разбира се! Тогава не би трябвало да е проблем да спазя формалността.“
И демонстративно слагам кръстчетата на необходимите места.
Женката е в наистина ужасно настроение вече. И намира начин да ме ухапе: „Знаете ли, като фирмен абонат сте имала 200 лева лимит. А сега ставате частен и затова лимитът е само 50 лева. Пък вече сте надхвърлила тази сума за месеца и сигурно ще ви спрат телефона.“
Шашардисана Антония: „Как така ще го спират!“
Злорада женка: „Такива са правилата!“
Нападателна Антония: „И според правилата какво трябва да направя, та да не ми спрат телефона?“
Изведнъж нищо незнаеща женка: „Питайте колегите от съседния център, аз не се занимавам с такива въпроси. При мен приключихте.“
Прекъсване за рекламен блок: това беше първата част на вчерашния епизод. Събрах си всичките документи и отидох в центъра за частни лица. Наредих се на опашка и зачаках да ми обърнат внимание.
Лъчезарна девойка: „Добър ден!“
Вече не-толкова-лъчезарна Антония: „Добър ден, пращат ме от съседния офис при вас, за да доуточня абонамента си – днес номерът ми бе изваден от служебна група…“
Все така лъчезарна девойка, без дори да ме доизслуша: „Дайте си личната карта!“
Изпуфтяваща Антония: „Заповядайте.“
Тракаща по клавиатурата си девойка: „А номерът на телефона е…?“
Антония споделя: „088[…]“
Недоумяваща девойка: „Ама този номер е още служебен!“
Ядосана Антония: „Е, нали преди малко го прехвърлиха!“
Извинителна девойка: „Ами то отнема малко време на системата. Най-добре елате утре.
Бясна Антония: „Утре не мога! Искам да приключа с процедурите днес!“
Изненадана от непреклонността ми да не се размотавам повече девойка ме праща в кьошето да изчакам ДЕСЕТИНА минутки.
По някое време ме привиква: „Елате да проверим дали вече се е оправило. Дайте си личната карта, кажете си телефона, а, не, още сте в групата. Изчакайте още десетина минути…“
Вече съм разгледала целия салон, прочела съм всички рекламни материали, пипнала съм всички изложени апарати.
Пак се сещат за мен: „Елате с личната карта, номера, ааа, нещо се бави системата. Ама наистина, защо не дойдете утре?“
Непреклонна съм, че няма да си тръгна докато не се приключи с тази простотия. Вадя книжка, настанявам се на бюрото на единия от консултантите и започвам да чета уж спокойно. Персоналът в центъра ме гледа като извънземно, явно толкова целеустремен клиент не им е оказвал съпротива досега. Прочела съм двайсетина страници, когато пак ми идва ред. Отново давам личната си карта, отново споделям номера си и О, ЧУДО!, вече съм частен абонат. Каква е тази система в МТел – не знам, не знам.
Възвръщаща лъчезарността си девойка: „Ето ви указания как да създадете своя клиентска парола. Като я направите – обадете се на оператор и кажете, че искате да преминете от временния тарифен план на този, който сте избрала. И това е.“
Антония има въпроси: „Първо да попитам, колежката Ви от бизнес центъра каза, че лимитът ми е намален от 200 на 50 лева и че вече съм го надхвърлила. Какво да направя та да не ми спрете телефона?“
Девойката се усмихва извинително: „О, ами трябва да внесете депозит, който след това ще се приспадне от месечната сметка.“
Готова на всичко Антония: „Каква сума е този депозит?“
Проверяваща девойка: „Момент да видя, секунда, а, ама лимитът Ви е 200 лева, не е 50! Няма нужда от депозит.“
Злобната женка ме е излъгала. Една спънка преодоляна.
Следват доуточняващи въпроси: „Искам да получавам фактурата по електронна поща, не на хартия. Какво да направя, та да се случи това?“
Изтерзаната девойка: „Ами за съжаление не може, не предлагаме такава услуга.“
Ще ми се да питам за разни подробности по плана, по настройките и т.н., ама вече и на мен ми е писнало да вися цял следобяд в МТел, та си прибирам телефона и документите, изстрелвам една суперизкуствена усмивка за сбогом и си тръгвам. Удрям бърз шопинг за утеха, прибирам се у дома, наливам си чаша шардоне и пристъпям към трета (и надявам се последна) част от сагата: звъня на *88, за да създам клиентска парола.
Дали заради виното, дали защото досег с наземния персонал на МТел няма, ама всичко се случва много лесно и бързо. Успявам даже да се свържа с оператор, продиктувам уж тайната си парола по телефона, обяснявам какъв план искам и за секунда и половина чувам заветното „Готово, всичко е наред вече“.
Да, вече…
15:04:24 ч., 05.07.2007 г.
Защо да не може електронна фактура? Т.е. за това трябва регистрация на номера ти на сайта, въвеждане на едни числа от хартиената фактура веднъж и това е. Пък после те така или иначе ще пращат фактурите, но ще ги имаш и в електронен вид 😀
15:17:12 ч., 05.07.2007 г.
Де’а’знам, така ми казаха 👿 Още не съм събрала ентусиазъм да проверя как е НАИСТИНА…
15:20:38 ч., 05.07.2007 г.
Пффт, миналата година имах такъв експириънс в Глобул. Ужасни са.
Иначе и техния телефонен съпорт е с много мили хорица, за разлика от „наземните“, които са тотално отегчени от живота и мразят изискващи клиенти.
Някой да сподели за Вивател сега… 😆
Това с книжката и консултантското бюро обаче е ЛОЛ
15:29:32 ч., 05.07.2007 г.
Верно си беше за ЛОЛ цялата ситуация. Вчера ми беше крив ден и освен че бях безкомпромисна – изглеждах доста бойно! Бях по чехли, нещо-като-комбат панталон, messenger bag през рамо и розова кърпа на главата. Определено не като лейди, по-скоро приличах на FBI agent под прикритие :spy:
15:35:58 ч., 05.07.2007 г.
Няма да почвам със сравненията, излишно е просто :(.
Смотана фирма, много, много смотана.
Важното е, че си се оправила чудесно. Е, отнело е повече време, но дано и тъпаците от другата страна на бюрото да са си извадили някои поуки!
15:49:58 ч., 05.07.2007 г.
С МТЕЛ имах подобно преживяване през 1999г. От тогава не съм помирисвал техен офис.
Както каза започна се със стандартният договор.Разправия няма да ти казвам УЖАС,чинно плащане на тъпа SIM карта на цена от 150 лв.Абонаметен план 48 кинта.Последва яко мамене в сметките загасиха ми телефона в петък вечерта без предупреждение без нищо.За оправдание ми казаха:
„-Ами Вие сте си надвишил лимита то за това :)“.В момента в който поисках разпечатка се започна едно мотаене от гише на гише сиреч от колежка на колежка не е нужно да казвам,че се състоеше от ходене бюро на бюро то тогава такъв им беше и офиса.Най накрая ми казаха,че съм дължал 18 лева мисля беше за допълнителна услуга сиреч да ми покажат с кой съм говорил(разпечатка).И когато я поисках ми казаха :
„-Оооо ами елата след 2 седмици“
Е така и не видях с кой съм говорил…но не искам и да чувам МАФИЯ са да си *&*&^%&% майката.
Мислех,че са се променили за 8 години но като гледам развитие никакво 😉
Поздрави!
16:00:39 ч., 05.07.2007 г.
Антония тази СИМ карта беше на фирмата ли преди да я правиш частна? Питам защото мойта Прима сега е в бизнес група и ми е интересно един ден ако реша да напускам дали не трябва да си разпечатам пози пост 🙂
16:20:08 ч., 05.07.2007 г.
И аз винаги съм се чудел как няколко заявки към базата данни могат да отнемат по 40 минути! Или дори час да е, но винаги да е еднакво. Каква е тая система, та никога не се знае какво и защо става така? А операторите им на *88 са сигурно двама, от които поне единия спи или е за кафе. Няма начин да вися и да чакам 10 минути да се свържа с оператор в 12-1 вечерта (защото през деня чакането е към 15-20мин).
Не знам как я мислят мтелци тая работа ама малко (повечко) конкуренция, бой и стригане ще им се отразят доста добре.
16:23:49 ч., 05.07.2007 г.
Абе, нормално ли е да ти искат картата толкова пъти и на толкова места ❓
16:24:37 ч., 05.07.2007 г.
всички са маскари, всички …
само че на мтел ме е по-яд че съм им абонат 😐
поздравяваm те за упоритостта 😀
16:57:13 ч., 05.07.2007 г.
Обичам да се разправям с тъпи лелки 😈
Другия път се обади за помощ 😎
16:58:58 ч., 05.07.2007 г.
@rovas: СИМ картата беше частна отначало, чак през 2002 я включих в служебната група. Като при изпълнението на това упражнение ме накараха да я сменя С ДОПЛАЩАНЕ някъде около 70-80 лева (не помня точно, но си беше бая сума по онова време). Не знам обаче как е положението с Примите.
@alvin: НЕ Е НОРМАЛНО! Ама явно и МТел не са нормална организация. Не мога да разбера защо им е личната ми карта и това си е, какво толкова преписват от нея? Адрес? Име? ЕГН? По колко пъти? Проверяват дали аз съм аз? Мистерии и олигофрении.
@all: да не ви се налага да се занимавате с подобни глупости, честно. Почвам да се чудя дали в подхода на брат ми (една Прима и периодично презареждане) няма повече смисъл. Що промоции отнесе с тая предплатена услуга, що намаления… Най-голямото коткане е за най-необвързаните потребители. Аз съм на едногодишен договор и за този период няма къде да мърдам, следователно за мен няма никакви бонуси. Брат ми може утре да им хвърли проклетата карта, тогава дайте да му предлагаме все по-ниска и по-ниска тарифа. Да им имам и смотаната логика. А че плащам между 5 и 10 пъти повече на месец от брат ми… никой не се сеща кой е по-ценния клиент!
17:26:12 ч., 05.07.2007 г.
Мобилните се оператори се намират в състояние, което мисля се нарича „олигопол“ – т.е. 2-3 фирми владеят пазара. Което не е много по-различно от монопола. Потребителят общо взето няма голям избор, няма реална конкуренция и фирмите не се размърдват много много, за да спечелят клиенти. Някои беше казал, че мобилните оператори вече не са нищо повече от обикновени търговци на телефони.
Във Франция (не знам за други страни) положението е подобно, само дето потребителските организации са много по-силни. Един познат изпрати на местен оператор копие от email, който по-рано през деня бе изпратил на френското КЗП и от оператора му звъняха след два часа, за да търсят решение на проблема му. И това след двуседмични ходения по мъките.
Аз навремето малко прегреших с М*** и сега съм на Прима, но като чета, май са си го заслужили:)
17:44:23 ч., 05.07.2007 г.
Добре де – само на мен ли ми спестяват такива преживявания? Не говоря за МТел конкретно, ама и с тях не съм имал проблеми.
18:18:41 ч., 05.07.2007 г.
Щастлив човек си ти явно 🙂 Имам теория, че отношението към жени-потребителки е по-кофти, защото ги смятат за лесни жертви, не очакват от тях да се съпротивляват и да отстояват правата си. Може и да бъркам, ама и друг път ми се е случвало да виждам един и същи служител да се държи по коренно различен начин в зависимост от пола на потребителя. Ама не са познали… 😈
18:30:01 ч., 05.07.2007 г.
В общия тон на протест срещу Мтел да се включа и аз с опита си, който имам когато се опитах да си извадя картата от група и да стана отново частен абонат. Три пъти ходих – мен успяха да ме накарат и най-накрая виках вече из офиса им.
Много точно си предала моите преживявания с въпросната фирма. Как ги събират тия служители там? Ама какво ли се чудя, то не е само там…
18:43:48 ч., 05.07.2007 г.
Абе, Антония, да ти кажа и аз съм забелязал, че отношението към различните полове е различно. И че вие сте губещите. Не знам – щото реагирате по-емоционално може би.
19:48:03 ч., 05.07.2007 г.
@Таня: аз не се развиках (колкото и да ми се искаше), а подходих пасивно-агресивно. В общи линии на всяка тяхна простотия отговарях с „Това не го приемам, какво ДРУГО предлагате, ако вие не знаете – кажете кой друг ПО-ВИСШЕСТОЯЩ ще се сети“. Залагах на факт, който отдавна ми е известен, а именно, че в подобни големи организации има яка промивка на мозъците и доста силен страх да не загубят работата си. Което общо взето надделява над желанието им да се гаврят с потребителите.
@Даниел: мисля, че проблемът е в желанието „Мир да има“. Това е любимият израз на майка ми например. Тя е склонна на всякакви отстъпки само и само да не се стигне до конфликт. Така като гледам – повечето жени са на този принцип. А не бива! Трябва да си информиран, да си решителен и да не се колебаеш да защитаваш интересите си.
20:11:19 ч., 05.07.2007 г.
Относно електронната фактура – спокойно, истина е 😯 Хартиената пристига в удовлетворителен срок (поне за мен – София). Иначе аз плащам по банков път, защото нямам нерви и за ТОВА да чакам на опашка…
21:34:53 ч., 05.07.2007 г.
Дерзай, Антония, на мтелци трябва да им се натриват гадните муцунки !
След като бяхме абонати на Мтел цели 10! години и си кютахме на един и същи план нон-стоп, в един момент ни писна да пренебрегват нашите скромни 1.5-2 хиляди лева месечно попълнения към касичката им и поискахме поне някакви преференции. Ми били сме много мъъънички клиенти и затова няма хубави условия. Опитахме се да се пласираме на Глобул – но и там греда. И година и половина сме ВИВАТЕЕЕЛ-ци 🙂
Като изключим екстремно гадните им реклами /на вивател/ 🙂 и месец-два недоразумения в стартовия им период, сега всичко е ок.
Най много се накефих, когато отидохме при акаунт менъджера ни в Мтел и му казахме, че повече не ни кефят и ги сменяме. Миличкия направо се наака, с извинение, от притеснение. Почна да звъни нагоре-надолу, започна да предлага нови планове и т.н. Голямо шоу беше, а ме кефеха по едно време 🙂
За момента вивател нямат почти пълния набор услуги на Мтелци, но съм оптимист, още повече че след първия месец при тях сметката ми падна наполовина /истина е/.
23:38:39 ч., 05.07.2007 г.
Наистина големи премеждия си имала 🙁
Така е! Какво да се прави. МТел-ците и мене ме дразнят, но са монопол. Веднага щом направят врътката за смяна на номерата се местя на някой друг. Може би на VivaTel 😉
23:56:06 ч., 05.07.2007 г.
@Svetlio Blyahoff
Mobile Number Portability-то не виждам как ще тръгне преди средата на 2008 (най-рано). В началото на годината Глобул и Вивател твърдяха, че са готови за това. Истината е, че никой от операторите не е готов. Това няма да е панацея, понеже самото прехвърлянето вероятно ще се плаща.
00:53:27 ч., 06.07.2007 г.
Хора, просто не виждам алтернатива на МТел в момента! И Глобул, и Вивател са същите зянове, ама същите. Така като гледам – проблемът е не в компанията, а в държавата…
PS: Приятелите, дето работят/са работили в/за някоя от комуникационните компании, да не ми се сърдят за откровеността, мрънкането ми не е насочено срещу тях, разбира се. Вие сте ми слънца-слънчеви!
08:22:26 ч., 06.07.2007 г.
Разкошна история… и мъдро заключение 🙂
10:23:53 ч., 06.07.2007 г.
А разбра ли и че с това прехвърляне сега се водиш нов абонат на Мтел. независимо колко години си ги ползвала преди това.
Аз минах през малко по-малко разправии, но аз им бях бясна.
10:51:17 ч., 06.07.2007 г.
Проблемът навсякъде из организациите е един и същ. Просто хората, които стоят на гишетата, по цял ден се чудят какво да правят, работата явно им е скучна и може би единственото им удоволствие е да се гаврят с клиентите. Това е стара, прастара практика, още от преди да се родя, та до наши дни. Явно лелките от държавните учреждения на времето не е имало къде да си намерят работа на друго място и затова работят пак същото, но в частни компании. Така че няма разлика дали те мотаят в МВР, в някоя държавна организация или в която и да е по-голяма фирма. Просто там подборът на персонала е с много по-занижени критерии и за това такива хора назначават. А и на кой нормално мислещ човек би му се работило седене на стол по цял ден и повтаряне на едни и същи реплики и действия?
Но аз исках да пиша за друго. Просто не е отминало още времето, когато идеята, че работата ти е гарантирана и неприкосновена. И можеш да си правиш каквото си искаш. И фактът, че някои хора не разбират от фирмена политика и култура. Не, че за мен „фирменото благо“ е на ниво, но определено бих се отнасял по-добре с клиентите. Така или иначе това ми е работата, така трябва да се прави. И нещата трябва да стават бързо.
Сигурен съм, че ако се говори с висшестоящите, отговорните хора (говоря от ръководител район нагоре), нещата биха изглеждали по друг начин. Има начини да се промени тази политика, колкото и невероятно да звучи. Просто началници не стават кои да е все пак и тези, които са наети, в общи линии гледат да се грижат за благото на клиентите. Но най-напред трябва да се променим ние като хора. Не за друго, ами защото където и да отидеш, винаги, когато имаш разправии на гишета, номерът е един и същ: мотаене до дупка, разкарване, като едва ли не те карат да им вършиш собствената работа. И им доставя удоволствие от това. Просто трябва да не толерираме такова отношение, първо в частните, после в държавните фирми (там е много по-трудно, но все пак постижимо). Засега номерът минава при 99% от клиентите и за това се прилага поголовно.
Относно МТел: Принципно, колкото и изненадващо да е за всички, при тях ми е най-изгодно като тарифа. НО обслужването им наистина е под всякаква критика. Не знам кой им прави системата за работа с клиенти, но тя през 70% от времето не работи. „Елате утре/след 2 часа/…, сега нещо ни се е скапала системата и не можем да работим…“ Знам кой им я е правил, но не той, а МТел трябва да се замислят дали трябва да продължат да работят с него. Иначе до сега не съм имал проблеми с обслужването, в повечето офиси, в които съм бил, са се отнасяли коректно и любезно. Може и да съм малцинство, не знам…
11:08:00 ч., 06.07.2007 г.
Без да искам да попарвам мечтите ви за светло бъдеще мога абсолютно и категорично да заявя, че навсякъде в чужбина е по-лошо. 7 години вече ползвам английски мобилни телефони и от 3 имам холандски номер, защото ми писна от роуминг на баснословни цени и преливам като детска кофичка на пясъчник от истории като горните.
Примери: бях с О2 в Англия, които макар и скъпи ПОНЕ имат покритие, което не може да се каже за повечето оператори там. Един ден пробвам да изпратя смс до БГ и не мога.. Обаждам им се (чака се минимум 30мин.!).
– Ами пари нямате.
– Ма как? Аз съм абонат. Ок, да вкараме пари ето номера на картата.
– Сега трябва да стане.
Ама не става. Обаждам се пак: О! Ама то до България на Мтел не поддържаме вече смс. Вчера е изтекъл договора и ще отнеме време да го предоговорят!
ААА!
Сменям ВЕДНАГА оператора за Ориндж. След писма, молби и разговори зарязвам идеята да си местя номера и получавам нов, които ми отнема 6 месеца да дам на всичките си познати. Един щастлив ден отивам на Оксфорд стрийт и се оказва, че по някаква причина нямам мобилен. Ок, случва се… аз съм ларж и не се пеня за глупости. Това обаче се оказва практика: в момента в който се приближа до центъра на Лондон и телефона се държи малоумно. Сменям апарата – време му беше така или иначе. Това продължава! Оказва се, че Ориндж имат 5 клетки (примерно, не знам колко са, но са супер! малко) за цял централен Лондон и работят на принципа кой превари-той завари!
Е, още съм с Ориндж, къде да ходя…
А в Холандия вече втора година съм на един супер неизгоден план, който не мога да сменя, защото трябва да отида лично. Честно седмицата-две, които прекарвам там няколко пъти годишно имам да ги запълня с по-интересни неща от това да се разправям с груби холандци.
Така или иначе всичко е по-евтино от роуминг..
11:12:06 ч., 06.07.2007 г.
Съшата случка имах с МТЕЛ преди 4 месеца, но имах благоразумието да се свържа с агента предварително и нещата станаха за десетина минути без моткане в офиса на Магурата.Общото ми впечатление обаче е, че тези са по-зли гадове и от служители в данъчно, община и т.н. Бюрокрация та дрънка 🙁
01:28:00 ч., 07.07.2007 г.
Хахаха, това ми заприлича доста на някой разказ от твоя любим frumich.
01:41:46 ч., 07.07.2007 г.
Това наистина прилича на сапунена опера 😐
12:15:26 ч., 07.07.2007 г.
Вчера пак общувахме с МТел, опитахме се да купим ЕДНА Прима, оказа се, че продавали само по ДВЕ в комплект. Ненормална история 😆
17:59:30 ч., 11.07.2007 г.
мен пък ме подстригаха с 60 левова сметка, на съпругата ми по-точно, която има 100 безплатни минути към моя номер, който обаче е и служебен. Та реших аз да отделя службата от личния живот, купих си нов мобилен, нова МТелска карта и помолих служителка на гишето да смени номера към който са 100 те безплатни минути, та като звъни съпругата ми да не вдигат непознати. Девойката на гишето смънка нещо неразбираемо в отгвор на моята скромна молба и ми каза: Довибждане! По непонятни за мен причини и договорни условия се оказа, че смяната на номера се е случила с месец по-късно от моето посещение в офиса на МТел и със съпругата ми цял месец сме си общували на нормални МТелски тарифи, а сме мислели, че говорим безплатно. Съответно сметаката, която трябваше да платим беше с около 60 лева по-голяма … абе да живее МТел
11:24:07 ч., 12.07.2007 г.
Ха! Прецакали са ви с този ТРАНЗИТЕН период, дето е до плащане на първа фактура. Явно не са си дали труда да ви предупредят като хората… Магарета.
01:42:58 ч., 15.07.2007 г.
Трябва да ти призная едно – ставаш за сценарист на комедии 🙂