Още една публикация с много снимки
Вчера пристигна фотоапаратът на Петя. Бе внимателно разопакован, окомплектован и зареден. След което изведен на разходка. Деветчасова. При температури, достигнали заветните -17oC. Повтарям: минус седемнайсет. Як фотоапарат се оказа.
С риск за загубя някой и друг пръст снимах през цялото време. Естествено, катериците от Бостън Комън не пожелаха да се покажат дори за секунда! Ужасно ме разочароваха, ужасно. Затова наблегнах на пейзажа. Влакчето на червената метро линия минава над река Чарлз и от прозорците се открива ей такава гледка:
Движехме се твърде бързо, а прозорците бяха мърлявички, та не успях да се прицеля по-добре. Пък и не ми беше останало време да прочета упътването на Никона и се наложи да карам само на auto 🙂 Просто досега винаги съм била с Канон и ми беше изключително непривично изживяване.
Тук включвам един more, защото ще пусна още двайсетина снимки и не искам да тормозя агрегаторите с толкова дълъг и тежък постинг.
Та като казах Бостън Комън – естествено, че и от там минах и снимах, просто няма начин да пропусна тази най-любима ми градинка:
Измамно слънце, измамно слънце! Всъщност е толкова студено, че се вкочанясваш. Барабар с трите пуловера, якето, ушанката И качулката, ръкавиците, подплатените обувки… целият ескимоски outfit не те спасява от пронизващия северозападен вятър, носещ се със скорост 22 км/ч.
Виждате ли точките около горната част на този доста висок паметник?
Това са листа! Вятърът е с такава сила, че и мен можеше да отлепи от земята. Ето тази снимка на клони над главата ми изглежда като сплескана:
Всъщност клоните са се огънали свирепо, затова е толкова криво всичко.
На две крачки от градинката почваш да се натъкваш на всякакви странни превозни средства:
А това е май по-късо от лимузината:
Не им разбрах точно бизнеса на тези с черното камионоподобно бусче:
… обаче собственикът на скапания Форд май се казва:
Yeah, right. Btw колата е паркирана точно до Централното полицейско управление в Бостън:
… и на няколко десетки метра от сума ти църкви:
А Коледният дух владее целия град. Сгради, опаковани като за подарък:
… подготвят за гледката, която представлява украсата на Prudential Center. Отвън:
И отвътре:
Това е стъкления покрив на мола – през него се вижда как се извисява небостъргача. За съжаление не съм никак умела със снимането, та не успях да уловя абсолютната шашавиня от светлини, отблясъци и ярка синева, уви. Трябва да потърся по мрежата дали някой не се е справил по-добре от мен. А пък топките са огромни, огромни. Ето как изглеждат когато са на земята:
За съжаление панорамата на Prudential беше затворена за частно събитие и не успях да видя града от високо. Направих само една снимка от фоайето на асансьорите (петдесети етаж, o-la-la):
Представям си как изглежда ако си на самите прозорци! Ще се върна и ще снимам, та каквото ще да става!
Междувременно навън беше почнало да се смрачава:
И съвсем да застудява. Та изключих фотоапарата, нахлупих шапката до очите, вдигнах яката на пуловера върху носа и с бодра (и много бърза) крачка се прибрах на топличко.
Единствено снимката на прозорците в Prudential е кропната – всички останали са само смалени, без да пипам нищо по тях. Едно, че бях още замръзнала като ги свалях и подреждах снощи (даже не успях да се насиля и да напиша този постинг) и не ми се занимаваше, второ, че по принцип не съм никак способна с Gimp-а. Обаче като ги сравнявам с кадрите от сапунерския ни Canon… много по-напред са, разбира се. Почнах да се паля и ние да се сдобием с DSLR някакъв. Ужас, ужас.
21:15:48 ч., 02.12.2007 г.
Кое им е по-напред на кадрите от canon-ските? 🙂 На половината липсва фокус, снимани са на auto, или пък с ISO 400…
21:29:28 ч., 02.12.2007 г.
Ама май не четеш какво пиша 🙂 Да, снимала съм само на auto, да, с китовия обектив съм, да, няма фокус, разбира се – просто насочвах апарата и щраках. И не сравнявам снимките с професионални някакви, а със собствените ми предишни, дето съм ги творила (условно казано 🙂 ) с Canon A95. Т.е. и те са не на фокус, нали са си мои 😛
Ей, като се почне с този извечен въпрос кое е по-добро, Никон или Канон, и ми става много смешно 😀
21:42:10 ч., 02.12.2007 г.
ха, толкова пъти съм бил в prudential mall и никога не бях поглеждал нагоре..
21:50:20 ч., 02.12.2007 г.
Вземи асансьора от basement-а, качи се на 50-ти етаж, плати си билетчето и виж 🙂 Гледката си струва. Особено при ясно слънчево време, като вчера.
22:16:19 ч., 02.12.2007 г.
Не ме разбра – имах предвид, че с каквото и да снимаш все едни и същи снимки правиш 🙂 тези не превъзхождат с нищо предишните /а A95, като за не-SLR камера, има доста прилични възможности/. Колкото до „Nikon срещу Canon“ сме на едно мнение, само дето това няма нищо общо с предния ми коментар.
22:30:13 ч., 02.12.2007 г.
Ами поне на мен новите кадри ми харесват много повече от предишните 🙂 Честно, не се превземам. Може би не личи толкова като смаля драстично снимките, за да стават за публикуване на блога…
23:16:18 ч., 02.12.2007 г.
Харесват ми топките от коледната украса…а иначе…истината е в топлите страни 🙂
10:53:16 ч., 03.12.2007 г.
Secоnded. 🙂
13:53:30 ч., 03.12.2007 г.
Тони,
проверяваш ли си мейла, записах текстчето за epica:))
18:38:02 ч., 03.12.2007 г.
Митко, мен ме понесе малко уикендът, та бях изостанала с кореспонденцията, извини 😥 Вече е ОК всичко, понеделникът влетя със страшна сила 😉
23:32:13 ч., 03.12.2007 г.
„Черното камионоподобно бусче“ също е лимузина – лукс интериор и 60 инча плазмен ТВ на задната сляпа стена 🙂
02:25:03 ч., 04.12.2007 г.
хаха, аз за тази снимка говорих. на покрива съм се качвал, но не съм поглеждал от земята нагоре
02:57:09 ч., 04.12.2007 г.
Че аз в Бостън все с поглед, устремен в облаците, ходя 🙂 Просто нямаше начин да не погледна и към тавана, светлината падаше много особено и предизвикваше 🙂
20:13:32 ч., 05.12.2007 г.
Странно опакованата сграда, всъщност е ресторант – Smith & Wollensky – steak house 🙂
21:32:22 ч., 05.12.2007 г.
Ха! Дали ни е в ценовата категория да го посетим… 😀
21:46:46 ч., 06.12.2007 г.
http://www.zagat.com/verticals/Menu.aspx?VID=8&R=74393&HID=500004878
Прецени сама 🙂
02:31:18 ч., 07.12.2007 г.
Филе миньон за 40 долара ми е малко множко 😆 Ще пропусна 😉
12:56:46 ч., 07.12.2007 г.
Хубави снимки… 🙂
А на ISO400 един нормален DSLR шуми по-малко, отколкото един сапунер на ISO100-200, така че не виждам проблем в настройките:)
За Canon-Nikon нищо не мога и не искам да казвам, който иска, да си води войни на тази тема… 🙂
Cheers, M.
16:31:44 ч., 07.12.2007 г.
Един човек да ми хареса първия опит с DSLR 😀 Благодаря за добрата дума, Michel 😉
21:06:28 ч., 23.11.2008 г.
яко е
09:16:14 ч., 24.11.2008 г.
Радвам се, че ти е харесал опитът ми за снимков репортаж от Бостън, MARIA 🙂