Уикендът

I am with the ninja warriors!

Това са Тото и Ники, опаковани като за Бостънското време. По едно време малко им завидях за маската върху долната част на лицето, да си призная честно 😀 Разните полари, шелове и т.н. хай-тек дрехи не ме привличат, твърде спортни са, обаче признавам, че високата яка на полото и шалчето не предпазват достатъчно добре физиономията ми. Може би все пак ще си взема черна маска, дето става и на шапка, и на шал, ще видя.

„Ако видя просяк на кръстовището по това време – ще му дам цяла шепа долари, сигурно много е закъсал, та да виси там“, каза Ники, когато поредният порив на вятъра разтърси огромната ни Тойота все едно е хартиено самолетче!

В метрото една леко похабена жена в средата на 40-те, с лошо изрусена коса и помпонести ръкавици, раздава листовки Visit Theressa’s Psychic Studio. Тика ги в ръцете на всички пътуващи, само нас ни подминава. „Може би наистина е екстрасенс и ни е усетила?“, предполага Тото. За съжаление способностите й я подвеждат и след като слизаме на перона се опитва все пак да ни зариби. Отдаваме го на калабалъка, твърде много хора слизат, качват се, подават смесени сигнали… 😆

Тото снима с видеокамерата как с Ники се мотаем из предверието на метростанцията. Дебела полицайка обаче не е твърде доволна от действията му и се провиква „Sir, what are you filming, sir?“. Аз съм на крачка и половина от нея и отговарям с усмивка и много спокоен тон, че „He’s filming us – we’re tourists, not terrorists or something“. Прехапвам си езика в секундата, в която го казвам, разбира се. За щастие, полицайката решава да не се заяжда с фриволния ми изказ и просто предупреждава, че снимането било дотук, веднъж стигнали до перона – камерите се изключват иначе… Oh, well.

Ровя палтата в един огромен магазин за дрехи. На крачка от мен дочувам позната реч – поляци. След няколко минути се появиха руснаци. Накрая ме сюрпризираха и с едно „А, бе, взимай го, идеално е за подарък“ 😀 Младеж и девойка пазаруваха за някакъв рожден ден май и се чудеха дали някакви мъжки аксесоари (чанта ли беше, несесер ли или пък раница, не разбрах) са подходящи за човек, дето нямал кола. Говореха на доста висок глас, та се зачудих дали да не ги предупредя, че все пак има хора, дето ги разбират. След това се присетих какви си ги дрънкаме с Тото и Ники…

А снощи бяхме на гости на Ели и Вальо. Мило, уютно и весело ни беше с тези перфектни домакини. И толкова се зарадвах, че се срещнахме с тях – пример за хора, които са успели да променят света си из основи, които не са се побояли да оставят сравнително сигурния, но не особено привлекателен живот в България, за да се изправят срещу непознатото, чуждото… и да го приемат.

Благодаря за прекрасното време заедно, Ели, Вальо! И доскоро 😉

Пак заваля!

Публикувано на 3 декември 2007, понеделник, в 11:10 pm, в категория По пътя.