История

Една случка от преди няколко години. Пътувам си кротко в автобуса, седя, забила нос в книжката си, никому не преча. До мен сяда младеж на около 19-21 години, слаб, безцветен и видимо много нервен. Обръща се към мен с „Извинете, извинете“ и започва да ми тика илюстрирани библейски и креационистки брошурки в ръцете, за да съм „отворела душата си към истината“. Изсмях се звучно и го попитах каква точно религия изповядва. Отговорът беше в стил „единствената истинска и вярна“, разбира се. Зададох му няколко кратки въпроса знае ли как е възникнало християнството, от кои други вярвания е заело голяма част от принципите си, как се е модифицирало през годините. Отговорите бяха максимално объркани и съвсем, съвсем неточни. Опита се да ми говори с притчи! А както всички знаем, притчите са за деца и неграмотни все пак.

Посъветвах хлапето да отвори учебниците си по история и география отново, да си припомни как е изглеждал света преди 2000 години и да разбере защо от култ на бедните и онеправданите неговата вяра се е трансформирала в инструмент за подтискането и манипулирането им.

А се присетих за това, защото преди малко попаднах на очарователната История на религията:

Хората сме толкова склонни да повтаряме грешките си.

Публикувано на 8 декември 2007, събота, в 7:35 pm, в категория Знаете ли....