Потребителско

Вторник вечер се съпипахме от обикаляне.

За душата

Първо се отбихме в Barnes & Noble. Книжарницата е огромна. Два етажа, надумкани до козирката с книги! Цялото смешно панаирче на книгата в НДК е в пъти по-малко. Впечатлена от мащабите реших да направя няколко снимки. За съжаление след първото щрак по ескалатора дотича един чичо от охраната, който ми каза да се въздържам от фотографиране. Извиних се, че не съм знаела за рестрикцията, турист-човек, какво да го правиш. Отвърна, че е ОК, няма проблем засега, само да не повтарям.

Та ето го забранения кадър:

Хванала съм малка част от книжарницата, има още мнооогооо. Американците не четяли книги? Може би в Тексас е така. Не и в Бостън, явно, не и в Бостън.

Бтв видях Making Money на Пратчет, но за съжаление беше само в голям формат с твърда корица. И струваше $26. Остави, че ще е неудобна за четене, ми и да плащам за недомислици издателски? Реших да изчакам стандартното paperback издание. Затова пък вече имам всичко на Геймън и Гибсън. И се сдобих с най-прекрасната Алиса. С оригиналните илюстрации. Тото ми я подари

Barnes & Noble работи от 9 сутринта до 11 вечерта.

За краката

Пазарът на обувки беше едва 33% успешен – от трима ни само на Тото взехме патъчки, с Ники си останахме боси. Аз леко пощурях като видях толкова много и разнообразни маркови буйки накуп, мерих десетки, обаче… Бях отишла с ясна идея какво точно искам. Нямаше го, уви. Заплюх си няколко други чифта, но се осъзнах навреме. Беше ме обвзел коледния/консуматорския дух и просто ми се щеше да похарча пари. Което е неправилно.

Обаче ако не успея да намеря заветните полуофициални черни обувки с връзки и около 4-сантиметров ток, ще се върна за едни Clarks с цип, та каквото ще да става.

За стомаха

Прегладнели се метнахме в най-близката кръчма, която се оказа австралийски ресторант. Много, много вкусно беше. Яки салати, пържолки, печен сладък картоф с канелено масло. Ммм. На менюто имаше баобаби, а сервитьорката (секси миньонче с интересен цвят) ни застреля с едно „Добре, че ще пиете само безалкохолни, иначе трябваше да ви поискам ID, с което да удостоверите, че сте над 21 години“. Подложката за чаши пък твърдеше „I am so hungry I could eat a cow“.

За тялото

Следващата спирка – магазин за дрехи. Тото умря от скука, много мрази да го влачим така с Ники, ама нали е малцинство, съобразява се с маниите ни 😀 Бтв дори той не може да отрече, че си струва обикалянето. Накупихме си цял куфар дрехи на цени поне два пъти по-ниски от софийските. При това има точно каквото искаме, във верния цвят, с правилната кройка и най-точния размер. Без компромиси, каквито непрекъснато ни се налага да правим у дома.

За очите

И едно кино по нощите за десерт. Златният компас е наивистична детска приказка, много стилна, симпатична, но разпокъсана като повествование и… ами детска. А Fresh Pond Cinema е някакво малко и несимпатично, черна точка от нас. Беше доста странно да гледаме подобен филм в полупразна зала и то в полунощ.

Публикувано на 12 декември 2007, сряда, в 11:58 pm, в категория По пътя.