Виченца
„Тези хора тук… много са прилежни“, каза zImage още в началото на разходката ни във Виченца. И аз се съгласих на драго сърце.
Градът е малък, факт. Ама е толкова жив! Контрастът с Венеция е особено драматичен. Запуснатостта, противопоставена на отлично поддържаните сгради (много палацота, много нещо!), пълната потуристченост спрямо улиците, превзети от млaди семейства с деца, фалшивите бляскави заведения, бледнеещи пред безкрайно истинските кафенета и ресторанти… Ясно е какво предпочитаме, нали?
Две инициативи наблюдавахме с интерес във Виченца. Първата се случваше на площада пред местната най-голяма катедрала. Група пожарникари си бяха заградили едно квадратче, пък бяха поставили в него препятствия: мишена с пламъци на един параван, детски тунел за пълзене и пластмасова къщичка с дим в нея. Родители водеха невръстните си деца, пожарникарите им нахлупваха шлемове на главата и им показваха как да станат истински професионалисти – да прицелват струята на маркуча директно в огъня, да преминават през препятствия, да спасяват хора (в случая кукли) от дима. Накрая черпеха смелчаците с чай. А мама и татко, нащракали един милион умилителни снимки на хлапето в действие, с удоволствие пускаха пари в голямата кутия с дарения за местната пожарна.
Ентусиазмът на всички замесени бе удивителен! Сравнете начинанието с „Пуснете един SMS, помогнете“… Сори, ама SMSи не пускам!
Другото събитие, привлякло вниманието ни, се провеждаше на местното Марсово поле. Под огромен банер, на който пишеше „Bio, equo, solidale“, са разпънати четири реда бели шатри. Продават:
- местни био продукти (вино, подправки, сладкиши и т.н.);
- еко технологии (разпознах само едни слънчеви панели);
- стоки, изработени в бедни държави, но на европейски цени (купих си поставки за свещи, направени в Сенегал, а парите от продажбата отиват директно за образование в някакво тамошно село);
- сувенири с послание (като стъклени бутилки за вода с надпис „Всеки има право на чиста питейна вода“ и пояснение, че се набират средства за пречиствателна инсталация някъде в Африка).
Отново участниците са доброволци, хора, жертвали съботата си да мръзнат по средата на парка. Браво на тях!
Елхата пред шатрите бе висока 4-5 метра. Еко:
И бе направена от:
А вечер светеше и изглеждаше точно като от коледна картичка. За съжаление, не успяхме да уловим чара й, твърде ярки бяха уличните светлини и се пречкаха на фотоапарата ни:
За десерт от този прелестен ден – една страхотна вкусотия:
Виченца е бижу. Малка, но приказна.