Искам, искам
Отиваме с Теда до магазина. На касата ни дават подарък – фирмен календар. Благодарим учтиво и започваме да прибираме покупките си по торбите. Зад над има дама, която си е взела само един хляб. Но точно преди да даде парите си, касиерката бърка в някакъв шкаф, вади малко кашонче и й подава нещо. Нито аз, нито Теда успяваме да видим какво е, обаче малчо е развълнувана.
Теда: „Лельооо, на жената й дадоха друг подарък, по-хубав от нашия календар, искам и аз такъв.“
Антония: „Какво искаш, Теди?“
Теда: „Ами подарък като на жената след нас.“
Антония: „А какъв е той?“
Теда: „Не знам, ама го искам.“
Обясних й, че ако ми каже какво точно иска – ще й го взема. Не успя да формулира копнежа си, разбира се, и си тръгнахме кротко от магазина.
Винаги съм смятала, че рекламата, насочена към деца, е ужасно неморална. Първо, защото при децата „виждам“ е равно на „искам“. И второ, защото децата не разбират, че шарените клипчета по телевизията, представящи супер-дупер продукт, всъщност в най-добрия случай изкривяват истината, а обикновено са си направо лъжа. Да маркетираш подсладено мляко като здравословно средство за растеж например е отвратително. Здравомислещите родители знаят, че то е практически вредно, обаче невнимавалите в час и децата се подвеждат, наливат се със захар до козирката и после защо имало епидемия от затлъстяване.
Теда редовно ме сюрпризира като рецитира реклами – бетер детски стихчета. За щастие, доста от тях не ги разбира. За нещастие, всички джънк храни са й познати. Повярвала е, че да подариш шоколад е върховен израз на обич, че споделяйки мазни чипсове доказваш приятелството си, че зрънчото те прави по-готин от другите. Нали така го показват по телевизията. Ако не беше истина, щяха ли да го пуснат, ааа?
Та и с книжката на Microsoft така – децата просто не разбират, че тя е пълна с манипулации. Приемат я безрезервно за истина, предоверяват се. И когато поискат подобен сървър у дома, а родителите им откажат, познай дали няма да решат „Майка и татко не ме обичат, затова не ми взимат красивата мигаща кутия“. И „Само готините деца имат сървър у дома“. Иди после обяснявай, че книжката е лъжа. На кого ще повярват децата, на нещо написано, че и с картинки обяснено ли, или на голите думи на родителското тяло?
Да, книжката е тъпа, да, посланията са лъжливи. Но най-лошото в нея е, че е насочена към деца. Това е толкова цинично, нагло, и неморално. И уви, работи.
11:20:44 ч., 11.01.2008 г.
Хайде стига с „книжката на Майкрософт“ – лоша идея на рекламната агенция, която ще си остане само онлайн тук. Можеш да се посмееш и на карето с данни за автора, който бил писал и книжки за децата и домашните факсове и кафе машини. Аз, честно казано, я бях видял при WHS екипа на постери и я мислех за шега 🙂
11:28:06 ч., 11.01.2008 г.
За съжаление си много, много права … Не знам на колко е Теди, но моят Иво е на 7 и вече е тотално „купен“ от рекламната индустрия.
И тук дори си пропуснала един от най-подлите номера – играчките-подарък.
Няма значение дали някоя храна е вкусна или полезна – важното е, че върви с играчка. Нескуика ни може да е наполовина изяден, но пуснат ли го с нова играчка, спешно ни трябва нов (не че му се отваря парашута с мен, но се пробва).
Седнем ли в заведение, менюто се преравя основно за детско меню с играчка (и няма абсолютно никакво значение какво точно за ядене включва то).
Подли, подли продавачи 🙂
11:31:42 ч., 11.01.2008 г.
Да, точно така е. Мислела съм си много на тази тема. Синът ми веднъж се опитваше да ми обясни в магазина как непременно трябва да си купя точно определен препарат за чистене, защото той върши чудеса и само като го полееш върху петното, то изчезва. И не искаше да ми повярва това дете, че ракламите лъжат, за да си дават хората парите за глупости. И го купих тоя препарт, за да му покажа, че тези неща не са като по телевизията. Разбира се, петното не изчезна като го полях за моя най-голяма радост като родител.
11:39:21 ч., 11.01.2008 г.
@Сашо, на втора страница ясно си личи логото на MS. В продължение на 2 години съм се занимавала с издаването на рпопагандни материали, маскирани като образователна литература, та те уверявам: знам много добре кой плаща музиката 🙂 Да, автор на текста е някакъв чичо, дето бил писал 87 подобни детски пропаганди. Обаче никой не сяда просто ей така да създава подобни глупости по собствено желание. Всичко се прави за много тлъсти хонорари, уверявам те.
@Birdy, привет 🙂 Теда е на 6 години и уверено върви в същата посока. Вече си се сблъсквала с явлението „събиране“, предполагам? „Гошко има пет играчки, аз имам само четири, моля те, вземи ми още една“ или „Айде, купи ми еди-какво-си, за да си попълня колекцията и да ги имам всичките“ или „Паднаха ми се две еднакви, ама Нинка има от другите и ще си ги сменим“. И няма разубеждаване това дете, че притежаването на евтина пластмаса не я прави по-висша от останалите 🙂
@мислидуми, и аз стигнах до заключението, че само с пример може да се заличи увреждането, което рекламите нанасят на децата 🙂
12:08:29 ч., 11.01.2008 г.
@Антония, привет и на теб, отдавна те воайорствам без да пиша 🙂
„Събирането“ при нас вече се кичи с гръмката дума „колекция“. Колекционират се например сериоя играчки на Киндер (яйца), които след това се въргалят из шкафовете, докато не ги изхвърля. Но са КОЛЕКЦИЯ!
@мислидуми, по отношението на препаратите и моя син вече е хардлайнер, възмутен, че се опитват да ни излъжат 🙂 Де да беше така и с шоколадовите яйца и Макдоналдс 🙂
13:08:44 ч., 11.01.2008 г.
Направих опит да обясня, че тези, дето пускат рекламите искат да станат богати вместо нас – засега хваща дикиш:-) Иначе преди наистина доводът беше – „защо ги продават(рекламират), ако са вредни?“
16:06:26 ч., 11.01.2008 г.
Защо, наистина? 🙂
16:30:39 ч., 11.01.2008 г.
:). Въртим-сучем, пак на книжката. Явно много те е развълнувала. Което значи, че е постигнала донякъде ефектът, за който е била предназначена.
Виждала ли си за „Боку“, един от продуктите на Microsoft Research? Струва си да погледнеш, ако не си чувала. Дали това също е неморално, грешно и лошо? Обзалагам се, че е – нали е продукт на „дявола“ :).
Аз лично смятам, че няма лошо децата да познават технологиите. „Правилните“ или „неправилните“ – това те ще решат, когато им дойде времето. И ти, и Тото със голяма вероятност сте правили компютърния си прощъпалник точно с майкрософтски продукти. Но с времето сте решили, че това не ви устройва. Процесът, както виждаш, е обратим :).
Иначе евала на Теда. Не мога да го мисля бъдещия(те) ѝ мъж(е) :).
17:23:07 ч., 11.01.2008 г.
Дончо, мисля, че ме бъркаш с някого 🙂 Въобще не съм някакъв фанатик. Веднага ще ти кажа, че Excel например ми е абсолютно любима програма, ползвам я с удоволствие. А OpenOffice ми е неприятен за ползване, за сериозни проекти не разчитам на него, налага се с пъшкане да буутна под Windows. И MS успява да компенсира предимствата на офиса си с изключителната дървеност на операционната система, де, ама това е друга тема 🙂
В случая не мисля, че дори фен на MS ще си затвори очите пред манипулацията. И ще признае, че е ужасно да се промива детския мозък. Одобряваш ли когато разни концерни се опитват да убедят детето ти да яде определени вафли например? Или още по-лошо – някакви пържени мазни неща като Кубети? Харесваш ли рекламата, с която насърчават децата да не учат, а да гледат телевизия? И къде е разликата в случая – MS издигат сървъра си в символ на статус, на просперитет и на доказателство за любов.
Btw Ангел е май по-малък от Теда и затова все още не те е сюрпризирал с „Искам-искам“ 🙂 Тя отскоро се научи да събира джвъчки. Изчакай Ангел да стане на около 6 годинки и ще видиш и ти 🙂
17:51:23 ч., 11.01.2008 г.
@Антония: Къде видя „фанатик“ в изказванията ми? от това, което знам за теб, аз много те харесвам 🙂 (искам да кажа в „бизнес“ смисъл, да не тръгне Тото да ми хаква Вистата внезапно :)). Фанатимзът, от друга страна, не ми е особено приятен, правя изключение само за близки мои приятели :).
Ангел е на 5.5 и вече доста неща „иска“. Чак се чудя не съм ли твърде строг идиот, при положение че му отказвам 90% от тях. Но Windows, разбира се, има :).
18:08:30 ч., 11.01.2008 г.
Да, беее, сетих се, че с Ангел сме една и съща хубава зодия 😀
20:57:33 ч., 11.01.2008 г.
Преди време имаше някакъв уж християнски сайт дето прилъгваха децата, че ще им подарят Playstation само да дадът номера от кредитната карта на родителите си.
10:25:06 ч., 14.01.2008 г.
Ползването на децата като инструмент за продаване на продукта, и въобще таргетирането им от манипулативни реклами е обявено за лоша търговска практика(мисля заедно с поне още 10) и е/ще бъде забранено в ЕС.
Бях го чел някъде на скоро, сигурно в дневник или капитал.
18:07:05 ч., 15.01.2008 г.
То и без това MS дължат едни пари по друг повод 😀
19:09:34 ч., 15.01.2008 г.
@Антония: Само вече дето не ги дължат, а си ги платиха до евроцент :).
Но никога не знаеш кога поредния EU бюрократ ще отвори уста за още по-голямо парче торта :). Чува се, че EU ще съди Гугъл за монопол в рекламите, Интел – за чиповете и т.н. Хитро, а?