Секс по телефона
Миналата година frumich участва в Международния конкурс Алеко с разказа си Разговор за природата. Който заслужено бе обявен за един от петте най-добри текста.
Тази година организаторите отново са номинирали негов разказ, а за мен бе истинско удоволствие да го преведа на български 🙂 Enjoy~
Секс по телефона
– Добър ден. Обаждате се на телефонна секс линия. Разиграваме всякакви фантазии срещу заплащане. Какви дами предпочитате – брюнетки, блондинки? Имате ли някакви други изисквания?
– Амиии… Всъщност искам всичко да е някак по-семейно, домашно едно такова. Разбирате ли ме?
– Разбира се, разбира се. Свързвам ви.
– Здравей скъпи. Името ми е Сибила. Аз съм твоята съпруга…
– Стой-стой! Каква Сибила? Да познаваш дори един нормален човек, чиято жена да се казва Сибила? Исках нещо по-обикновено, стандартно едно такова.
– Пошегувах се, скъпи, всъщност аз съм Соня.
– Здравей, Соня. А аз съм мъж ти, Федя. Прибирам се у дома след работа.
– Посрещам те в коридора, облечена съм с късичък халат, който не скрива нищо, а съм и мокра, защото секунди преди това съм взела душ…
– Защо не си облечена?! Пред децата в такъв вид ли се показваш?! И защо си мокра?! Нямаме ли хавлии?
– Децата не са у дома, отидоха на кино…
– В девет и половина вечерта са отишли накино? И ти си ги пуснала?!?
– Човеко, сега е три и половина, бял ден е навън.
– А аз бих ли се прибрал у дома по средата на деня? Ти да не би да спиш цял ден? Работя като кон на три места, пък Соня… излежава се на дивана без да знае кое време е, децата се шляят по улиците през нощта, а тя, тя си върти голия задник нагоре-надолу!
– А аз какво да направя? Като нямам хавлия! Кога за последен път донесе заплата у дома?!?
– Та то няма никакъв смисъл, нали всичко харчиш за гримове, кремове и ей такива подобия на хавлийки! Обличам се с дрипи, а тя… думи нямам…
– Аууу. Каква интересна цепка имаш на панталоните си! Заставам на колене и започвам да я проучвам с пръстчета…
– Стига де, Сонче, недей на колене в коридора. Извинявай, не бях прав. Знаеш как е, оставаш след работа в офиса, опънат ти се нервите, иска ти се да покрещиш. И затова нападам хората… Хайде, ставай.
– Изправям се на крака, прегръщам те с ръце и притискам лицето ти към гърдите си с размер 80D.
– Мамка ти! Казах ти, уморен съм от работа! Не ми се виси по врата! Искаш да ме повалиш на земята ли?
– Взимам от гардероба есесовската си униформа, кожения бич, ботушките с остри носове. Целувай краката на господарката си, робе!
– Побъркала си се от безделие. Никога не съм ти посягал, но може да променя навиците си!
– Смирено ти подавам бича. Днес бях лоша и заслужавам наказание. Бичувай ме, господарю мой!
– Какво ти става, бе, Сонче, защо така с лошо? Не си чак толкова виновна. Хайде, ставай, да отидем в кухнята и да изпием по чаша чай.
– Тръгвам към кухнята след теб, предвкусвайки страстния секс, който ще направим на масата.
– Соня, ЩЕ ПИЕМ ЧАЙ! За секс – използваме спалнята. А сега ще си поговорим, ще изчакаме да си дойдат децата, ще ги сложим да спят…
– Човеко, а ти въобще имаш ли намерение да се възбуждаш или…? Това не било както трябва, онова не било… Секс по телефона никога ли не си правил? Фантазирам аз тука и заради тебе, за да ти стане хубаво, да се отпуснеш, а ти!?!
– Извинете ме, девойко, но ситуацията при мен е малко по-друга. Изкаравам много пари, имам две жилища, скъпа кола. Сексът също изобилства, разнообразен е, чест, та чак ми е писнало малко. А като се замисля за дом, семейство, жена и деца… Става ми по-мило някак. За да мога да водя такъв живот – дясната си ръка бих дал! Извинете ме, още веднъж, мислех си, че на този телефон всякакви фантазии се разиграват…
– Федяяя! – приплака Соня – А аз съм толкова самотна и не знам какво да правя! Работата ми е скапана, живея без мъж, нощем плача, всички познати мъже са някакви уроди. Вземи ме, моля ти се! Всичко от себе си ще дам за теб…
– Бип-бип-бип, – се чу от слушалката.
frumich, стискам ти палци – и за конкурса, разбира се, но най-вече всичко у дома да е съвсем наред скоро! Поздрави.
15:54:00 ч., 26.11.2008 г.
М м много е забавен 🙂
17:33:58 ч., 26.11.2008 г.
Пореден великолепен разказ, развесели ме много 🙂
18:32:12 ч., 26.11.2008 г.
Не знам има ли смисъл да публикувам и тук призива, който видях по руските Интернет-простори; не ми се вярва сред посетителите на този блог да се намерят такива, които има как да помогнат. Но от свое име и аз се надявам съпругата на Сергей да се оправи след операцията. Неведнъж съм чел блестящи негови неща и се надявам всичко да завърши добре.
Ако някой проявява интерес към призива и иска да помогне, ето какво можете да направите:
http://cybervantuz.livejournal.com/673880.html
19:21:52 ч., 26.11.2008 г.
Спасибо, Антония. Перевод как всегда блестящ и вновь порадовал моего тестя. Что касается призыва от Аспаруха – не нужно пока ничего. Мы лечимся в больнице, а не собираемся её покупать. Просто пожелайте нам удачи.
19:37:42 ч., 26.11.2008 г.
Я уверена, всё будет хорошо, Фрумич
20:19:01 ч., 26.11.2008 г.
Добро е! Хареса ми 🙂
13:49:19 ч., 27.11.2008 г.
Ста’а.
09:47:28 ч., 28.11.2008 г.
[…] на любовта, за възхода на ХХХ особено в интернет, сиромашията в богатството, наркотиците, поне част от спорта “надигане на чаша […]
06:41:20 ч., 30.11.2008 г.
Много е добро. Ех, как ме е яд че не съм учил Руски да го изчета в оригинал? Евала за превода, поне така се наслаждаваме на якия разказ.
14:24:05 ч., 04.10.2010 г.
забавно