Падуа е прекрасна

Когато тръгвахме насам си мислех, че е голяма колкото Пловдив. Вчера ми изглеждаше много по-малка, все пак в търсене на храна минахме 80% от центъра на един дъх направо. Днес… днес се убедих, че е многократно по-жива и занимателна от София, а размерът е без значение. Има десетки събития всеки един ден – от откриване на нови изложби, през разни концерти и постановки, та до улични хепънинги. Да се чудиш как точно да огрееш навсякъде.

Градът е университетски, изобилства от младежи. Огромно количество народ се придвижва с велосипеди, навсякъде има алеи за тях и всички се съобразяват. Колите са малко, защото няма къде да се карат, няма къде да се паркират. Нито веднъж не видях нарушител да прегази пешеходната зона. За паркиране на тротоар пък и дума не може да става. Тарифите на паркингите са високи, много по-скъпо е от софийската синя зона. Затова пък въздухът е чист и свеж.

Сутринта тръгнахме без предварително начертан план, просто навлякохме топлите дрехи (5-6 градуса, но слънчево и затова real feel-ът беше доста по-висок), грабнахме фотоапарата и поехме покрай трамвайната линия. Която е единична. Оказа се, че местният трамвай е с каучукови гуми и ползва релсата само за изправено движение по улицата 🙂 А с zImage се чудехме отначало защо е толкова тих. При първата изпречила ни се градинка свихме по алеите й, а след това – из малките улички на историческия център. И ни беше хубаво, спокойно, уютно.

За първи път сме извън България по предколедно време. И за първи път разбрахме какво значи истинска коледна украса! Лампички, светлинки, елхи, клони и гирлянди, топки, сребърни камбанки, дори червени килими по тротоарите… Толкова празнично, толкова весело. През цялото време се усмихвахме.

А дори и без тази премяна Падуа е красива. Сградите са на 2-3 етажа и по-голямата част от тях се надвесват изцяло над тротоарите. Подпират се на колони – и въобще не мога да се сетя дали това, което оформят, се нарича аркада или думата беше друга. А, бе, като „Валентината под колоните на Графа“, само дето е красиво и изящно, а не занданно. И няма сергии с боклуци да спират движението. Входовете на къщите са с огромни дървени порти, украсени с месингови фигури и масивни дръжки, пощенските кутии са мраморни, а фасадите са ту облицовани с камък, ту измазани по онзи впечатляващ начин, наричан от пишман майсторите стуко венециано. Дори zImage, този мой най-незаинтересован от подобни подробности мъж, забеляза вниманието към детайла и възкликна „Тези падуанци големи дизайнери се извъдили“. Капаците на прозорците, миниатюрните балкончета от ковано желязо, накичени с всякакви цветя, изобилието от фризове и статуи по покривите… Хубави домове, това е.

И забележителности си имат. Базиликата Сан Антонио (той е светецът-покровител на града) е огромна и някак жизнерадостно-приветлива. Статуите в нея и разпятието в главния олтар са дело на Донатело. Пак той е създал конника на площада отпред. Capella degli Scrovegni пък е изрисувана от Джото. А Микеланджело е участвал в проектирането на Duomo-то. Римските руини са по-малки от тези в Рим :), но пък са разположени в паркче и май са по-запазени. А Prato della Valle е ооогрооомен площад с интересно оформление – на концентрични елипси е. Най-външният ред е велосипедната алея, след това има пешеходна зона, после е каналът, чийто парапет е целият в статуи, следват много зелени площи, а в идеалния център е разположен фонтан. Впечатлихме се.

Не успяхме да влезем в ботаническата градина, защото в момента работи само от 9:00 до 13:00 часа, изпуснахме я за малко. Оставяме разглеждането й за след няколко дни, ще го комбинираме с разходка до La Specola – астрономическата обсерватория. Четох, че от кулата й се разкривала прекрасна гледка към града.

А утре – Венеция.

Нямам нито сили, нито нерви да обработвам снимки, затова ги изсипвам непипвани в една галерия:

Базиликата Сан Антонио в гръб Фасадата на Сан Антонио Конникът на Донатело
Туристишето се бори с картата Автобус Обиколният канал на Prato della Valle
Статуи, накацали по ръба на покрива Колона Декоративна фигура на порта
А вечер осветяват фасадите с прожектори Цяла Падуа е в светлинки Една от многото елхи
Ньоки с миди Зеленчукова крем супа със семена Рибки

А за храната ще разказвам друг път. Само ще спомена, че е най-най-вкусна!

Коментари

  1. Gravatar Lilia Ivanova
    21:47:55 ч., 10.12.2009 г.
    1

    Мила Антония!
    Усмихваш ме!/в това грозно софийско ежедневие…/
    Успешно се бори с картите, прави си планове и не ги изпълнявай!
    Остави си за следващия път!
    Поздрави и прекрасни коледни мигове!

  2. Gravatar Калин
    13:18:59 ч., 11.12.2009 г.
    2

    Браво! Трябва да се пътува по света повече, че иначе…не е добре работата.

Leave a comment