Език
Няколко бързи чуждоезикови връзки днес.
- Започвам със 100 безплатни източника, от които да учите китайски. Уморих се преди да дочета материала, честно, какво ли би било да почна наистина да се опитвам да овладея този странен език. Особено по „материали от интернет“.
- Виж, Как да псуваме на френски – и как да не го правим го изчетох от край до край. И се смяффках през цялото време. Прекрасен гайд! Препоръчвам.
- И завършвам с 11 граматически грешки на английски, които не ме шокираха, нито пък ме ужасиха, a само ме развеселиха. Защото не допускам нито една от тях. Е, някои от тях не ми се случват, защото просто не ги ползвам (винаги пиша for example, а не e.g. или i.e., hopefully ми звучи зле и затова го избягвам, а за heart-wrenching не бях чувала дори), но другите са си някакви адски лесни едни такива, дето се учат още в подготве.
От друга страна като се замисля… Не знам колко времена има на български, нито пък как се наричат. Забравила съм кое беше наречие и кое определение. Всъщност има ли такова нещо като „определение“? Back to началното училище, Антония!
20:26:33 ч., 02.03.2010 г.
Тия френските са най-популярните, има ги във всеки уважаващ себе си френски филм с младежи, в изобилие и всякакви разцверки и вариации.
Аз пък искам да науча иврит и японски, нещо за японския няма ли онлайн:) Един приятел преди много години следва китаискита и още втората година се премести в Шанхай, каза че е много лесен езика и се учел само за няколко седмици… ако си там (явно). После изгубихме контакт, но вече го знаеше.
С японския ми е много трудно, защото много думи се употребяват само като смислово-променящи добавки и нямат значение самостоятелно, с което ми е трудно да свикна. Както и със странната транслитерация, наприемр desu ka (въпросителна добавка) но като отговаряме ka изчезвала пишат desu само дето у-то не се чува… бляк:(
11:34:47 ч., 03.03.2010 г.
Моят опит с изучаването на френски свърши на втория час, когато настоях да ми пишат транскрипции на думите, а преподавателката се изсмя и отговори, че нямало такова нещо. Френският не бил като sissy английския, където улеснявали учениците с подобни cheats 🙂 Реших, че няма смисъл да мазохистирам и го зарязах. И не съжалявам, де.
Теда учи иврит в училище и от учебниците й оставам с впечатление, че е адски различен от европейските езици. И ми се струва, че е много сложен. А китайският отсега си знам, че не е за мен – кратки думички, чийто смисъл зависи от начина на произнасяне? Не, благодаря. Говоря динамично, с много емоция и променям интонацията си непрекъснато, усещам, че ще казвам „Жена ти е голям хипопотам“ по сто пъти на ден 😀
17:03:53 ч., 26.03.2010 г.
Наръчникът за ругаене на френски искрено ме забавлИ:))))))))
А за транскрипцията – преподавателката ти се е държала излишно надменно, макар в думите й да има някаква доза истина. Естествено, че може да се ползва транскрипция и за френския, но в повечето случаи всъщност не се налага. Просто езикът си има един (общо взето систематизиран) набор от правила кое как се чете и щом ги научиш всички чуденки отпадат завинаги, за разлика от английския, при който, знаем, е съвсем възможно, ако се сблъскаш с по-шашава непозната дума да не знаеш как да я прочетеш. В заключение – бой за учителката, дето те е отказала:)))