От вчера се смяфкам на ей тези показателни думи, изречени от неизвестен представител на офисния планктон*: Имам хронична офисна болест: до обяд обичам да ям, след обяд – да спя, и ме гнети чувство, че ми плащат малко! *офисен планктон – онези служители в един офис, дето никой не знае какви са им задълженията, а […]
Отдавна не бях пускала тук някой от словесните бисери на frumich. Уж го чета редовно, забавлявам се, но все не ми стигаше ентусиазъм да се захвана с превод. Най-вече, защото ми е доста трудно да пресъздам лекия му стил на писане. Колкото и да си приличат – българският и руският имат различен вътрешен ритъм. И […]
Без коментар. Или пък… да си спомним: — Жена ти — каза Артър, докато се оглеждаше, — спомена някакви клечки за зъби. — Той го каза с ловджийски поглед, като че ли се страхуваше, че тя може внезапно да изскочи иззад вратата и да ги спомене отново. Уонко Нормалния се засмя. Това беше лек непринуден […]
Този уикенд Тото пак ходи до Северозападния резерват. С фотоапарат 😉 Каква беше изненадата ми, обаче, когато най-абсурдните снимки се оказаха снимани в София: Това е жител на китния и елитен столичен квартал Гео Милев.
