От известно време следя Not always right и се забавлявам искрено с историите на леко чалнати и порядъчно глупави и/или bitchy клиенти. Всъщност не се изказах достатъчно ясно: прочетох всяка една публикация в този блог в рамките на един уикенд, смях се на глас като биполярна с маниакален пристъп и досадих на всички познати, пращайки […]

Обсъждаме с Тото как да преодолеем разстоянието от Барселона до Севиля. Моите предпочитания са с кола (обаче ще е по-дълго и ще е уморително за шофьора) или с влак (оказа се, че влаковете в Испания са скъпи, два билета за тази дестинация са към 180 евро). Той предложи да се метнем на самолет, защото вътрешните […]

В Кауфланд не приемат кредитна карта Visa Classic. Не разбрах защо, касиерката беше ужасно неподготвена и успя да каже само, че „Трябва да има шестица в началото“, каквото и да означава това. Успя да притесни майка ми, защото сметката ни беше голяма, пък кеш почти нямахме наличен. За щастие дебитната Maestro се оказа валидна по […]

От сутринта чета на порции ту малко стенограми, ту Мечо Пух. За неутрализация на отврата. Неочакваният страничен ефект от редуването е, че ми иде да потупам Р5 по тимберицата с една голяма сопа, докато нежно нареждам „Ах, ти, старо глупаво мече“.

Напоследък наистина ме няма – тук минавам от дъжд на вятър, на instant messengers съм по десетина минутки на ден, ако въобще се появя, на личните мейлове отговарям с подобаващо закъснение, дори звънене по телефона почнах да пропускам, което за комуникационен маниак като Антония си е направо бедствие. Причината е проста. Занимавам се с ремонта […]