Преди няколко часа блогът престана да се зарежда. След много кратко разследване бе установено, че проблемът е в плъгина ShareThis, чиято страница била… блокирана:

Повече информация за издаденото от СРС разпореждане обаче няма да намерите – на така любезно предоставения линк има изброени 21 хазартни сайта и нито един от тях не е ShareThis, разбира се.

Та… Спрях въпросния плъгин, който по принцип си работи отлично и никакъв проблем не е създавал за повече от година вече. След което се зачудих как АЗ да блокирам ДЪРЖАВАТА, която определено не работи.

Толкова пролетно-ярки цветове не бях виждала досега!

И слънце, слънце, слънце…

Направих първото каране на колело за годината. Йей за мен!

Със zImage планирахме сума ти време маршрутите си – той смяташе да кара около 54 км пълно кръгче около езерото Керкини, аз изчислих едни лежерни 12 км до най-близкото заливче с пеликани и обратно до хотела, обаче и двамата нещо се заблудихме… Той изпуснал правилната отбивка и удължил пътя си до 75 км. А Антония реши, че да се следват указанията на GPS-a е толкова meh. И че да се кара по черните пътища е много по-интересно. И няма да има коли, и ще е спокойно, и безопасно, и красиво. Виж, за калта на полублатото въобще не се сети. Нито пък помисли за допълнителните 8 км каране. Ех.

Обаче снимах един-два пеликана:

Таверна тайм!

Традиционната вече новогодишна игричка на Mateusz Skutnik:

Йей!

Общувам с кол гърли от куриерския бизнес. Любезно. Без да повишавам тон, без да се заяждам, само леко недоумявам как може да е чак пък толкова счупен този техен бизнес модел:

– Добър ден. Обаждам се, за да проверя защо една пратка не пристига. Номерът ѝ е ХХХ, взета е на 7 декември, трябваше вече да е доставена. А понеже не е експресна – тракинг системата на сайта ви не ми дава възможност да я проследя.

– Момент да проверя… Ами ние сме се опитали да я донесем на 13-ти, обаче не е имало никой на адреса…

– Да, не е имало никой. А можеше да има. Но нито се обадихте по телефона за връзка, който съм дала, нито изпратихте мейл да предупредите, че ще идвате, нито оставихте съобщение било то на входната врата, било то в пощенската кутия, за да знам, че сте идвали.

– Искате ли утре да ви доставим пратката?

– Да, разбира се!

– Добре. Дочуване.

А кога ще дойдат… не се знае. Цял ден ще си ги чакам явно. И ще ги дебна от прозореца, защото преди няколко месеца бяха идвали, но затворената входна врата ги затрудни и вместо да звъннат да им отворя, те решиха просто да си тръгнат. Без да оставят нотификация, разбира се.

Решението на проблемите с доставките е ясно, мисля – или трябва да пуснат тракинг системата за ВСИЧКИ пратки, не само експресните, или да се обаждат като ще идват. That simple. Защото на всички ни е писнало от тези постоянни разправии. И революцията все някога ще дойде, няма смисъл толкова много да се натискат да са сред първите, изправени пред стената.

Всъщност какво би се случило ако при прецакана доставка (т.е. ВСЯКА доставка) не се обаждам по телефона да си я искам? Никога няма да я видя ли? Ще си я приберат в склада за вечни времена? Ще я продадат на търг за благотворителни цели? Ще я върнат на изпращача, който ще ми я прати пак, но с друг куриер, надявам се? Какво наистина?