Чета си книжка някаква британска и на всеки втори ред се сблъсквам я с непознат идиом, я с бизарен цитат, я със странна историческа препратка. Съответно половината време прекарвам в ровене из мрежата, опитвайки се да разтълкувам какво точно се е опитвал да каже автора… буквално. Забавлявам се един вид. А като стигна до особено бруталните стари разплащателни средства и ми причернява леко пред очите.

Основните монети горе-долу ги схванах: 12 пенса правят един шилинг, а 20 шилинга са една лира. Шилингът го наричат още боб, а ако лирата не е хартиена, а е златна монета – тя е суверен. Пенсът не е най-дребен, състои се от 4 фартинга. Има си нарочни думи за половин пенс, 3 и 6 пенса, както и за 2 шилинга и 6 пенса (половин crown!).

Особено пленителна е ситуацията с гвинеята. Тя се равнява на 21 шилинга (1 лира и един шилинг). Излишна монета, ще си помисли човек. Но не! Оказва се, че си имала нарочно предназначение: лирата била за разплащане с низшите масите (занаятчии, търговци, прочие маловажни личности), а за уреждане на сметки между джентълмени се използвали само и единствено гвинеи.

Тук някъде решавам, че всъщност не ме интересува как са си цепели парите великобританците и спирам опитите да изчисля колко точно е струвал живота им през 19 век. И през по-голямата част от 20-ти – въвеждането на десетичната система (100 пени = 1 лира) се случва чак през 1971 година. Йей!

А имперските им мерки ми бяха разяснени в ето това видео:

Barleycorn!

Обяснявам какви са новите книги, които съм качила на рийдъра си:

– Отказвам да чета книги без хумор в тях – водевилен, черен, дори обикновен сарказъм да е, обаче да има нотка несериозност, а не да са изпълнени само с патос, драма, възвишеност и прочие постановки.

– Точно така. Например като отидеш пред сараите в Бояна трябва да викаш не само „Оставка“, а и „Елате с нас, протестът е за вас“, „Искаме локум“ и „Къде е Бисеров?“ също така.

Btw няма как да не ми направи впечатление КОЛКО МНОГО по-умни са протестиращите студенти от почти всички политици и от по-голямата част от репортерите (а и от моето поколение когато бяхме на техните години).

Те знаят какво се случва, разбират сценариите на (временно)управляващите, имат критична позиция и ясна представа какъв е изходът от цялото това безумие. И изразяват позицията си ясно, с кратки и разбираеми изречения, не се оставят заблудени/платени журналисти да изманипулират посланията им, бързо и точно реагират на всяка вербална провокация. Без медиен тренинг, без подготовка от страна на public image консултанти, без какъвто и да е опит – и пак се държат изключително правилно пред микрофоните.

Браво. И благодаря, че ви има.

Гледам тази картинка, смея ѝ се, пък решавам да я покажа на zImage:

И провеждаме следния диалог:

– Ето виж, ако не помниш колко зле се чувства човек с грип и как не вярва, че ще го преживее, пък дори не му се иска да го преживее, а ако може направо да легне и да не стане повече, та да не се мъчи…
– А, аз си пазя записките.
– Какви записки?
– Ами последният път като се разболях си водих подробен дневник, в който по часове съм си записал как съм се чувствал и какви симптоми съм имал. Защото нали понякога забравям… да го има записано, ако пак се разболея – да знам къде да проверя какво да очаквам и колко време горе-долу ще го изстрадвам.

Та… И на мен не ми е лесно с този подробен мъж 🙂

Някой млад ентусиаст е пуснал кратки бележки с послание/пожелание в пощенските кутии на всички съседи:

Обещавам да приготвя бонбоните! Заповядай 🙂 Маскиран, надявам се. Но не като Alex Hirsch:

When I was 12 I was “myself” for Halloween. It was pretty complicated. I laminated my class photo to make a mask of my own face. Then I found a brown wig that looked just like my hair and wore jeans over my regular jeans and a T-shirt over my regular T-shirt. I thought I was hilarious! Nobody got it.

Поръча си zImage литиево-йонна батерия от Ebay. От някакви китайци. Изпратиха му я:

Първо, пратката била подарък. Не е. Второ, стойността ѝ била $10. Не е. Трето, съвсем не съдържала литиева батерия, неее, да не си помислите такова нещо, уважаеми митници, моля.

С две думи: не било пудра захар, а сода бикарбонат и защо вече не кашляш, бе, чичо?