Пороци

13:52:40 ч., 27.11.2009 г.

И като декларирах публично любовта си към Twitter… дали не си признах наркозависимост някаква? Според Patrick Moberg ставало дума за some really strong stuff:

    Twitter нарко лого is cocaine.
    Fucking ANYONE is your friend. Yuppies do it on their iPhone. Cheap. Short. Fruitless.

Списък с останалите разпознати интернет пороци има тук.

Каузи

16:07:43 ч., 26.11.2009 г.

Отказвам 99,9% от FB каузите и групите, които ме приканват да подкрепя. Основно защото знам, че няма никаква полза от тях. А понякога са направо смехотворни. Ето два примера от последните 24 часа.

Започвам с дежурното мрънкане, че другите пишат неграмотно. „Ние обаче сме добре образовани, така умни, толкова внимателни“… че името на групата изглежда така:

Неграмотност

Отначало обърнах внимание на пунктуацията, зацъках с език и направих забележка даже. А след това прочетох коментара-цвете и блъснах глава в клавиатурата. Изтрих снимката и името на автора му от благоприличие, обаче продължавам да се чудя как така някои люде нямат грам идея колко са #зле.

Днес пък ме призоваха да се присъединя към отбора на толерантните:

Неграмотност

На което отговарих с:

Нулева толерантност, that’s my motto. Глупостта, простотията, тесногръдието не трябва да се толерират, а да се смачкат с огромна сила.

Ако пък идеята е „Да не се държим с различните като с чумави“… Come on, това е common sense, не толерантност.

И не, няма да трия FB акаунта си още. Полезен канал за получаване на информация от приятели и познати е.

To love oneself is the beginning of a lifelong romance

11:02:48 ч., 15.11.2009 г.

Снощи Теда беше на театър „за възрастни“ за първи път. Като се вземат предвид възрастта и темперамента й, може да се каже, че мероприятието мина добре.

Първото действие я отегчи брутално – до степен да се интересува повече от декорите, отколкото от актьорите. След антракта на сцената бе малко по-динамично, случваха се по-разбираеми за Теда неща, които успяха да провокират смеха й. Но не чак толкова, че постановката да й допадне. На излизане изстреля едно:

„Всъщност само Владо Карамазов ми хареса“,

с което ни разхили до сълзи. Поредната фенка се присъединява към армията от обожателки 🙂

А всъщност това беше най-слабата постановка по Оскар Уайлд, която съм гледала. Почувствах се измамена, че въпреки перфектния текст през цялото време беше скучно, леко пошло и отблъскващо. Дано Теда не остане с впечатлението, че всичкият театър е на това дередже.

Есенно-транспортно

17:46:51 ч., 11.11.2009 г.

От няколко дни насам призивът, който постоянно трепти на устните ми, е простичкото „Хора, къпете се!“. Произнесено с отвращение.

Дали защото е влажно и миризмите са по-пронизителни, дали защото на по-кекавите им е студено и съвсем са се занемарили, обаче напоследък не успявам да се кача в несмрадлив трамвай. Всичките вонят на клошари по особено гнусно-роновски начин. Като тръгна да отварям прозорци за проветрение – все ще се намери някоя леля да измрънка, че духало, разбираш ли, а с тоя свински грип трябвало да се внимава. Иди им разправяй, че грипът е по-опасен за тези, дето живеят като прасета.

А ако вчера привечер сте пътували в двайската и сте видяли как една напориста женка е извадила пакет санитарни кърпи, връчила ги е на най-шумния тийнейджър на света и го е принудила да измие седалките, на които малко преди това въпросният гамен е стъпвал с обувки… Аз бях. Упражнявах трудово-възпитателските си умения. С успех.

Сега дебна да хвана хлапаци, драскащи с маркери. Само да ми паднат в ръцете. Ще ги накарам да излъскат цялото превозно средство, обещавам!

Or else…

10:08:47 ч., 05.11.2009 г.

Данъчните от Великобритания записват грубиянско обръщение към притежателите на офшорни сметки, призоваващо ги да декларират парите си и да си платят данъците в срок. Иначе щели да ги хванат и да ги тикнат в затвора.

След което качват видеото в YouTube:

В България сме една крачка напред – всички телевизии са в малкото джобче на властта, няма нужда да се ползват разни безплатни видео услуги, достатъчно е някой важен да щракне с пръсти и веднага дотичват екипи да снимат, след това да излъчват безкритично, повтаряйки всичко дума по дума, послушно. Или както каза Големият батко: „Аз журналистите си ги викам, като ми трябват“.

Ужасявам се от властта на медиите. И от безотговорността им.