Бостън. Съботно

През деня момчетата ръчкаха някакви сървъри на пода в хола, привечер установиха, че им трябва допълнителен кабел, откриха го в Кеймбриджски магазин и аз ги придружих на пазара. Беше голям фън 🙂

Първо, в компютърния магазин видях как цените на техниката са паднали още повече спрямо март месец! Не вярвах, че е възможно, честно. Разходих се нагоре-надолу, избрах си чанта, слийв за лаптопа, нова оптична безжична мишка, нов фотоапарат… и накрая не ги купих, защото се присетих, че онлайн са даже още по-евтини. Направи ми впечатление разделението на зали: в голямата продават всичко PC-related, в мъничката, но много по-лъскава и с повече персонал, са Apple нещата. Слийв на Logic за 15,4-инчов MacBook Pro струва точно с 50% повече отколкото абсолютно същия слийв за обикновени лаптопи и без съответното лого. Еднакви са иначе! Сложих ги един до друг и ги сравних – материя, цвят, кройка, ципове даже, всичко е едно и също. Ама ако си гъзар даваш не $30, а $45 😀

Или както каза Ники: „Плащаш повече с усмивка, радваш се и си горд от избора си“.

Междувременно беше станало доста късничко, а ние бяхме пропуснали обяда. И решихме да отскочим до Burlington’s Mall и да опитаме салатите и пържолите в Cheesecake Factory. Оказа се, че това е огромен комплекс, огромен! А съответното хранително заведение е претъпкано. Имат рецепция, на която казваш името си, те предупреждават, че ще чакаш може би повече от час, за да получиш маса, ти се съгласяваш, защото алтернативата е да дъвчеш пица или сандвич, което не те радва, те ти дават пейджър и предупреждават, че работи само на територията на ресторанта. F@ck.

Момчетата жертвоготовно останаха подпряни на една колона с телефони и прочие дивайси в ръка, радвайки се на интернет достъпа, а Антония се метна по етажите на shopping spree. Откапаха ми краката от обикаляне 🙂 Успях да се върна съвсем навреме, получихме прекрасно сепаре и любезен сервитьор, когото се наложи да помоля да говори по-бавно, защото остави, че е шумничко и не чуваме, ами и не сме свикнали на новоанглийски акцент достатъчно. Водата и безалкохолното ги сервират в еднолитрови халби. Взех си само салата – и я доядох на инат, толкова ненормално много беше! И като казвам салата… Имаше половин кило пилешко месо в нея, както и чипс и няколко вида сирене.

Естествено, веднага след като се прибрахме – дропнах на дивана и заспах. Доволна и уморена, усмихната.

Снимките са правени в движение от колата, та не са кой знае какво, ама навън духаше силничко и бързо ми мина мерака да щракам.

Публикувано на 17 ноември 2007, събота, в 11:37 pm, в категория По пътя.