Падуа е прекрасна

23:58:03 ч., 09.12.2009 г.

Когато тръгвахме насам си мислех, че е голяма колкото Пловдив. Вчера ми изглеждаше много по-малка, все пак в търсене на храна минахме 80% от центъра на един дъх направо. Днес… днес се убедих, че е многократно по-жива и занимателна от София, а размерът е без значение. Има десетки събития всеки един ден – от откриване на нови изложби, през разни концерти и постановки, та до улични хепънинги. Да се чудиш как точно да огрееш навсякъде.

Градът е университетски, изобилства от младежи. Огромно количество народ се придвижва с велосипеди, навсякъде има алеи за тях и всички се съобразяват. Колите са малко, защото няма къде да се карат, няма къде да се паркират. Нито веднъж не видях нарушител да прегази пешеходната зона. За паркиране на тротоар пък и дума не може да става. Тарифите на паркингите са високи, много по-скъпо е от софийската синя зона. Затова пък въздухът е чист и свеж.

Сутринта тръгнахме без предварително начертан план, просто навлякохме топлите дрехи (5-6 градуса, но слънчево и затова real feel-ът беше доста по-висок), грабнахме фотоапарата и поехме покрай трамвайната линия. Която е единична. Оказа се, че местният трамвай е с каучукови гуми и ползва релсата само за изправено движение по улицата 🙂 А с zImage се чудехме отначало защо е толкова тих. При първата изпречила ни се градинка свихме по алеите й, а след това – из малките улички на историческия център. И ни беше хубаво, спокойно, уютно.

За първи път сме извън България по предколедно време. И за първи път разбрахме какво значи истинска коледна украса! Лампички, светлинки, елхи, клони и гирлянди, топки, сребърни камбанки, дори червени килими по тротоарите… Толкова празнично, толкова весело. През цялото време се усмихвахме.

А дори и без тази премяна Падуа е красива. Сградите са на 2-3 етажа и по-голямата част от тях се надвесват изцяло над тротоарите. Подпират се на колони – и въобще не мога да се сетя дали това, което оформят, се нарича аркада или думата беше друга. А, бе, като „Валентината под колоните на Графа“, само дето е красиво и изящно, а не занданно. И няма сергии с боклуци да спират движението. Входовете на къщите са с огромни дървени порти, украсени с месингови фигури и масивни дръжки, пощенските кутии са мраморни, а фасадите са ту облицовани с камък, ту измазани по онзи впечатляващ начин, наричан от пишман майсторите стуко венециано. Дори zImage, този мой най-незаинтересован от подобни подробности мъж, забеляза вниманието към детайла и възкликна „Тези падуанци големи дизайнери се извъдили“. Капаците на прозорците, миниатюрните балкончета от ковано желязо, накичени с всякакви цветя, изобилието от фризове и статуи по покривите… Хубави домове, това е.

И забележителности си имат. Базиликата Сан Антонио (той е светецът-покровител на града) е огромна и някак жизнерадостно-приветлива. Статуите в нея и разпятието в главния олтар са дело на Донатело. Пак той е създал конника на площада отпред. Capella degli Scrovegni пък е изрисувана от Джото. А Микеланджело е участвал в проектирането на Duomo-то. Римските руини са по-малки от тези в Рим :), но пък са разположени в паркче и май са по-запазени. А Prato della Valle е ооогрооомен площад с интересно оформление – на концентрични елипси е. Най-външният ред е велосипедната алея, след това има пешеходна зона, после е каналът, чийто парапет е целият в статуи, следват много зелени площи, а в идеалния център е разположен фонтан. Впечатлихме се.

Не успяхме да влезем в ботаническата градина, защото в момента работи само от 9:00 до 13:00 часа, изпуснахме я за малко. Оставяме разглеждането й за след няколко дни, ще го комбинираме с разходка до La Specola – астрономическата обсерватория. Четох, че от кулата й се разкривала прекрасна гледка към града.

А утре – Венеция.

Нямам нито сили, нито нерви да обработвам снимки, затова ги изсипвам непипвани в една галерия:

Базиликата Сан Антонио в гръб Фасадата на Сан Антонио Конникът на Донатело
Туристишето се бори с картата Автобус Обиколният канал на Prato della Valle
Статуи, накацали по ръба на покрива Колона Декоративна фигура на порта
А вечер осветяват фасадите с прожектори Цяла Падуа е в светлинки Една от многото елхи
Ньоки с миди Зеленчукова крем супа със семена Рибки

А за храната ще разказвам друг път. Само ще спомена, че е най-най-вкусна!

Шоци

22:48:19 ч., 08.12.2009 г.

Станахме съвсем навреме, направихме си кафе, закусихме кой както предпочита (демек zImage заложи на бъркани яйца и пилешко, а аз придърпах две парчета тиквеник), пък решихме да хвърлим един поглед на мрежата преди потегляне. Едно от първите неща, изпречили се пред погледа ми, бе Overseas and Overwhelmed – 25 истории на пътуващи, изживели културен шок. И се сетих.

Първата ни почивка извън България беше на Корфу преди десетина години. Тръгнахме с билети за влака до Солун и резервация в хотел на острова. А как щяхме да изминем тези 400-500 км между двете точки? Имахме бегла идея, че трябва да вземем автобус. Къде, в колко часа, колко ще струва – инфо нямаше.

В 7 сутринта слязохме на жп гарата в Солун и попитахме на павилиона за продажба на билети за градския транспорт къде им е автогарата. На много приличен английски ни обясниха кой автобус да хванем и къде да слезнем. 20 минути по-късно имахме запазени места за Корфу. Шок #1: в Гърция се справяме с пътуването сто пъти по-лесно, отколкото в България.

На следващия ден тръгнахме да оглеждаме Корфу. Естествено, лепнах се на магазин за сувенири, който беше изригнал 90% от стоката си по щендери и рафтове, разположени направо на улицата. След половин час мерене на шапки най-накрая си избрах една. И установих, че продавачката я няма. Въобще не се беше мяркала през цялото време. Шок #2: хората не се страхуват, че ще ги оберат.

Към края на почивката посетихме водния парк. Огромен! На симпатична зелена морава бяха разхвърляни кокетни чадър, всеки приютил масичка и два шезлонга. Избрахме по-закътано кьоше, зарязахме багажа и се метнахме на пързалките. Пътем видяхме, че на една от масите има кутия цигари. Реших, че някой го е домързяло да я изхвърли в коша и я е зарязал така. Точно бях почнала да се възмущавам „Кой мърльо е дошъл да цапа на това чисто място“ и установих, че до кутията има запалка Зипо. Очевидно не беше боклук. А когато съвсем наближихме, видяхме, че в съседство има цяла шепа монети, сигурно към 20 евро се събираха. Шок #3: ама тук наистина не се краде!

Сега пътуваме често и обикновено шокът е като се приберем в България. Е, понякога и в чужбина се изгубваме в превода, разбира се. Няма да забравя първия си сблъсък с автоматите за продажба на билети за метрото в Бостън, които бяха с испански менюта. След 15 минути напразни опити да ги подкарам на английски се отказах, подвих опашка, пък тръгнах пеша да разглеждам района. А като излязохме от метрото в Кенсингтън (гъзарски Лондон) – застинахме зяпнали. Пък zImage попита: „Ама тук живеят ли хора?“. Толкова приличаше на декор за филм по Удхаус. Картинка!

Затова пък всеки път като дойдем в Италия, първите дни гладуваме в шок. Как може да затварят ресторантите от един и нещо до седем следобяд, бе! Кацнахме в Тревизо в 13:20 местно време, докато намерим автобуса за Падуа, докато го изчакаме да дойде, докато стигнем до хотела и се настаним, то стана 15:30. Веднага излязохме да потърсим храна и познай! Работеха един Макдоналдс (няма да им ям гадостите пък), една сладкарница, пред която имаше огромна опашка, няколко бара (пълни)… Всички ресторанти, тратории, пицарии са затворени. Точка. Към 17:30 намерихме някаква пекарна, метнахме й се и се сдобихме със сандвичи с прошуто и гъби и мини пици с прошуто и сирена. За десерт взехме шоколадови сладки с люти чушки, много приятнички се оказаха. Вървяхме под дъжда нахлупили качулки до очилата и дъвчехме блажено без да ни пука, че италианците ни взимат за много зле хора, дето ядат когато си искат, а не когато трябва. Утре ще си напълня чантата със суха храна за всеки случай. Ще се опитаме да хванем работещ ресторант, де, но ако случайно се отплеснем и изпуснем заветния дванайсти час – да не гладуваме като Гаврошовци милни-жални.

А шокът, който ни сполита като установим, че някой е затворил заведенията по никое време, сме го изживявали десетина пъти сигурно. В източната част на Сицилия бяхме на крачка от гладната смърт. В Испания също не си поплюват със сиестата. Човек ще си помисли, че сме се научили вече да не се изненадваме, ама на, краткопаметни сме явно и не свикваме. Всеки път стрес.

ПС: Пътувахме лесно с Wizzair, макар че съм им малко сърдита за пеераските номера, които са почнали да въртят с таксите. Автобусът за Падуа спира точно пред летището, на 20 метра от паркинга. Билетът струва или 4,50, или 9 евро – шофьорът поиска 9 евро, де, а че може да не е разбрал, че сме двама, се сетих чак половин час след като платих. Разстоянието е около 45 км, взима се лесно и бързо.

Отседнахме в хотел Гранд Италия, който претендира за 4 звезди, обаче по моите критерии е някъде около три. Чист е, да, изглежда симпатично, но е мъничък, тесничък (пък било то и с високи тавани) и съвсем определено няма нищо луксозно в него. Е, може би апартаментите с art nuovo декорации изглеждат по-впечатляващо от стандартната ни стая. Ама все пак… А, за wi-fi достъп ни поискаха 5 евро на ден. Пренебрегнахме тази оферта и си купихме prepaid карта на Wind за 15 евро с включени 100 часа интернет достъп. Дано ни стигнат до следващия вторник 🙂

Снимки няма, защото пръска дъждец непрекъснато и ни домързя да влачим фотораницата.

Затварям табове

17:44:48 ч., 05.12.2009 г.

Тази седмица нещо не бях достатъчно време онлайн, само отварях линкове, без да успея да ги прочета/разгледам, clutter-нах си всичките десктопи… Ще разчиствам и споделям по бързата процедура. Фото темата май е най-силно застъпена.

  • Саймън Робъртс пътувал из цяла Русия от юли 2004 до август 2005 г., снимал наред, а любимите си кадри подредил в книга. Извадки от нея са споделени на сайта. И биват.
  • Brutal New York 1965/95 е колекция от кадри, показващи една притеснителна част от историята на града. Наистина брутално.
  • Още едно интересно попадение с висока познавателна стойност – The Old Closes and Streets of Glasgow съдържа снимки на работническите квартали на Глазгоу, направени през 1868 – 1871 г.
  • Black and WTF е блог, изобилстващ от безкрайно странни черно-бели кадри.

WTF

  • На 3D Mandelbulb има фантастични визуализации.
  • Едно пътуване до Bates Motel – споменавала съм колко одобрявам работата на Хитчкок, нали?
  • Granddad’s War съдържа подборка от снимки, направени от британски войник през 1945 – 1947 г. в Индия, Япония, Хонг Конг, Сингапур и други екзотични дестинации от Далечния изток.
  • Два материала, изтекли по Twitter, разказват историята на Интернет: единият е от Guardian, а другият от Six Revisions.
  • Къде без снимки на животни, нали. Декември е, значи време за снежни пухльовци раз, два, три.
  • И нали съм на апенинска вълна – ето една красива колекция от италиански гледки. По-голямата част съм ги видяла на живо и наистина са точно толкова прекрасни, други (Венеция, here we come) ще ме зарадват следващата седмица, остатъкът ще го обиколим напролет.

А някой ден ще успея да изчета всичко от агрегатора, пък ще подхвана наред 50 и още 50 от най-интересните статии на Wikipedia. Някой ден.

Последно пътуване за 2009-а

15:11:03 ч., 01.12.2009 г.

Следващата седмица ще е вкусно-интересна. Във вторник се мятаме на самолета до Тревизо, отсядаме в Падуа и в продължение на 8 дни правим набези – ту по културностите на Венеция, Верона, Виченца (много В-та нещо се събраха), ту по ресторантите, пицариите, кафенетата. Само като си го представя и ми става едно такова благо-мило. Италия, here we come!

Изпопрочетох всичката информация, която намерих в Wikipedia и Wikitravel за региона Венето, компилирах си разни мои гайдове, начертах маршрути. zImage проверява транспортната система (доста добра, доста), търси изгодни комбинирани билети и карти, сверява разписанията на влаковете. Подготвяме се активно, да. Обаче знаем, че най-добрите насоки са тези от първа ръка – от хора, които познават мястото и могат да ни препоръчат кои забележителности са задължителни, кои можем да пропуснем, кое заведение е скрития диамант, в колко часа е най-добре да се наредим на опашката за влизане в музеите, къде сервират най-якия сладолед и т.н.

Та… Мили читатели, помощ? Съвети, препоръки, идеи приемаме всякакви.

С наближаването на зимата…

16:10:15 ч., 28.11.2009 г.

Копнежът да имам котка става ОГРОМЕН. Много по-голям от желанието да пътувам дори! Половината време онлайн го заделям за гледане на снимки и видео на пухльовци и клипове като този:

… определено не ми помагат! Хич!

Прерових архивите на блога и си припомних истинските намерения на котките. За секунда и половина вече бях попаднала на 17-те неща за котката, които е добре да знаеш:

Sonic

А малко след това открих и рисунките на многобройните котешки пози и хватки:

Forms

Сега се мяткам на Wikitravel в търсене на дестинации, подходящи за посещение през декември. Дано така успея да притъпя мераците да мачкам мачета, дано.