Средата на седмицата, а камъните падат
08:20:59 ч., 16.04.2008 г.
Вчера се обадиха от мебелния магазин, че кухнята ни е готова. Една седмица преди срока, заложен по договор! Междувременно майсторите ме известиха, че започнали шпакловането, ама то си било трудоемък и продължителен процес, само съхненето щяло да бъде 5-6 или повече дни. Тааа… Пак се получи бъг в планирането.
Днес трябва да реша най-накрая какъв да е цветът на дневната. За кухнята си знам, че ще е минзухарено жълта отдавна. Виж, как да подбера оттенък, който да отива едновременно на сребристия бряст на вратите, класическия дъб на пода и шоколадовия ни диван с капучино възглавници… не знам, не знам. Нося си парче дърво от декоративната каса в чантата, смятам да търся магазини с дизайнери и да мрънкам докато ми намерят решение някакво. Мъка.
Присетих се, че по мрежата има малко и неправилно поднесена информация за технологията на сухите подове и предимствата им. Може би ще е добре да напиша някой и друг ред, уверена съм, че все на някого ще му е от полза. Обаче друг път – днес просто не ми е ден. Иска ми се да се скатая яко с книжка в ръка, някъде на топличко и уютничко, да пия огромно количество чайове, какаота и някое и друго кафе за разкош, без да се надрусвам от всички кофеин, моля, и да не се занимавам с нищо и никого. Ама не става.
И да престане да вали, че как я мразя тази мрачнотия.






